Последно посещение: Сря Сеп 03, 2014 8:55 am Дата и час: Сря Сеп 03, 2014 8:55 am




 [ 64 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Следваща
Портрети 
Автор Съобщение
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1638
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети
Радина Кърджилова


Искам да съм единствената клечка в кибрита му
Тя е много горещата млада актриса с дълбокия и секси поглед. Попитахме я за нещата, за които ни се струваше, че има отговори. Радина ни отговори. И още как!
Радина, в „Тилт“ и в „Стъклен дом“ играеш в драматични роли и оттам като че ли ти нахлузиха някаква тъмна аура. В интернет обаче имаш доста купонджийски снимки. Между драмата и щурата забава – къде си всъщност?
Момичетата изпитват някакво мазохистично удоволствие да страдат. Като бяхме в Сливен и репетирахме пиесата „Заболяване на младостта“, която се занимава с депресиите, с Луиза (Григорова – б. а.) седяхме в гримьорната и тя ме попита: Раде, харесва ли ти да си депресирана? Аз много обичам. Отговорих й: понякога да, понякога не. Но по принцип съм жив човек. Обичам да се забавлявам. Да ходя по купони, да излизам, да си лягам в 5, да ставам в 2, да ме боли глава. Сега си казвам: застопори се, ще направиш 25 в петък!
Как ще празнуваш?
Ще отида на морето за 3 дни. Задължително ще си купя торта с 25 свещички, защото едва ли на плажа някой друг ще се сети.
Ще има ли подаръци?
Обичам да получавам подаръци. Това много го обичам. Стефан ми е подарявал колаж от снимки - аз и той като малки, после като тийнейджъри и отдолу как сме се целунали, по средата едно изрязано сърце, на което пише „Обичам те“. Като си представиш момче, което е седяло и е рязало снимки!
Добре, но кой е Стефан? Той ли е важният мъж в живота ти?
Стефан е голямата ми любов. Wosh MC, пее хип-хоп. Син е на Иван Иванов (актьора, в когото беше влюбено едно цяло поколение момичета, които гледаха заради него по няколко пъти „Всичко е любов“ - б. а.) и Петя Силянова, с 2 г. е по-голям от мен. Беше много дива връзка. И двамата сме прекалено избухливи. Щастие, усмивки, ревност, скандали, караници, скандали в клубове, скандали късно през нощта. Неизлизане от къщи, драми. Непрестанно единият искаше да е над другия. Обаче толкова много се обичахме. 8 г. и половина си е почти един брак, с едно дете и с един развод след това. Минаха като на един дъх.
Какво стана със Стефан?
Бяхме сгодени, 2 години носихме сребърни халки. Моята я хвърлих в морето, той не знам къде я хвърли. А преди това сме правили планове. Айде ще се оженим, ще си направим къща, деца.
Деца ли? Не си ли малка още?
До 1-2 години искам да имам дете. Обожавам децата. И с Калин имахме планове.
Сега трябва да ми кажеш кой е Калин. Заради него ли се раздели със Стефан?
Не. Със Стефан се наранихме по всякакъв начин. Кой на кого изневерил, кой кого харесва, що си бил с тая, непрестанно ровене по фейсбуци, есемеси и телефонни разговори. И аз се изморих. С Калин станахме гаджета на морето миналата година. Тогава Явор (Бахаров – б. а.) ми се обади и ми каза: Раде, айде да отидем на море. Луиза не можеше да дойде, имаше здравословни проблеми. Ние заминахме. Най-безумното беше, че заминахме с колата на Калин, а аз през цялото време мълчах и си казвах: какви са тия хора, с които отивам на море?
Тогава за първи път ли видя Калин?
Явор го познаваше покрай една друга компания, страшно готини хора. Бях го виждала веднъж-два пъти преди това. Обаче съм се държала като пълен темерут - нито здрасти, нито добър ден. Такива са му били първите впечатления. И че съм готино момиче. Вече на бара в „Градина” му казах: може ли да те целуна? Той каза „да” и го целунах. Той е прекрасен, работи за фирмата на баща си, с оптика се занимава. Живял е 4 г. в Канада, в Монреал е учил, говори перфектен английски, пътува много, кара сноуборд, фрийрайдър е.
Какво ти хареса в него?
Поведението му. Има една успокояваща аура. И точно това беше сблъсъкът по-нататък, защото той е прекалено спокоен и хармоничен. А аз съм прекалено дива и първична. Не се е стигнало до изневери. Просто аз в един момент се уплаших, обърках се. Беше много тежък период и за двама ни. Вече не сме заедно.
И сега накъде?
Искам си свободата. Не искам толкова да се вкопчвам. Защото като се вкопча, става малко... И съм задушавала партньорите си, и съм била ревнива. Може би пораснах. Промених се. Но като се обърна назад, за нищо не съжалявам. Знам, че съм била с истински хора, които са ме обичали и уважавали въпреки всичките ми кусури. А аз имам ужасно много кусури и понякога трудно ме издържат. Дори най-близките ми приятелки. Маргита Гошева, която е от тях, един път ми беше казала: страх ме е да излизам с теб. Не знам какво да очаквам. Все едно имам среща с гадже, с което се виждам за първи път. Всеки ден си в различно настроение. Един ден си бясна, друг - спокойна, трети си сънена, преди 5 мин. сигурно си ревала. За мен самата това е интересно като човек и като артист, но си представям на другите какво им се върти в главата. Маргарита Младенова на Аскеерите ми каза нещо, което ме зашемети. Седим и говорим, тя ме погледна и ми каза: Радина, ти си имаш някаква тайна. В първия момент не можах да разбера какво ми казва, но оттогава не мога да спра да мисля за това. Не знам каква съм всъщност. Търся се. Каква съм не знаят дори майка ми и баща ми.
Имаш много силна връзка с баща си. Разкажи за него.
Той е художник. Христо Кърджилов. Има мощ в картините му. Наскоро направи изложба и има една серия „Лов на елени“. Това са чудовищно огромни платна. Като ги гледаш, се изпълваш със сила. В момента подготвя книгата си с разкази, има и един роман.
Бащата е първият мъж, с когото едно момиче се сблъсква, и като че ли задава моделите на отношенията с мъжете. Бурно ли е при вас?
Като бях тийнейджър, имаше един Гергьовден, тогава е именният ден на майка ми. Баща ми точно се беше върнал от Германия. Беше ми купил палто, пуловер на GAP, джинси на GAP, шал на GAP, черни велурени ботуши, много яки. Каза ми вечерта да се прибера в 7. Аз, разбира се, се прибрах в един през нощта. Той ми отвори вратата, скъса джинсите и пуловера, които ми беше донесъл, и след това не ми говори 3 месеца.
Какво търсиш в един мъж?
Преди си мислех, че за да седи до мен, един мъж трябва да е много красив. Вече търся харизма, мъжественост. Загатната сексуалност. Харесвам мъже с хубави ръце. Това ме привлича и дори ме възбужда. Да е с чувство за хумор. Не да е улегнал, но да е целенасочен, да знае какво иска. Да ме кара да се чувствам по-слаба. Обичам да оглупявам заради един мъж. Като ме прегърне, да се чувствам като клечка кибрит, а той да е кибритът. Само че да съм една клечка в кутийката. Не да има 20. Да е неочакващ. Да има тръпка и страх, и секс, и напрежение, и притеснение. Трябва да ми е непрестанно интересно, защото иначе ми омръзва много бързо.
Не си лесна, да знаеш!
Това трябва да го има всеки един мъж, по дяволите! А не да се точи като червей след мен. Харесвам избухливи мъже. Защото и аз съм избухлива.
Слагаш ли си прегради в секса?
Не. Но никога не бих направила тройка, четворка. Сексът те отпушва, особено като го правиш с човека, с когото искаш. Всеки път е различно. Обостряш сетивата си. Това е вид представление за двама и без публика. Нещо като виж сега аз какво мога да ти направя. И когато се усещат двама души, наистина могат да се получат страхотни неща.
Радина, цяла София говори за връзка между теб и Деян Донков. Виждали са ви по заведения. Вие упорито отричате.
Виждаме се, излизаме.
Е, не казваш много. Откъде се познавате?
Винаги сме били на здрасти. Веднъж на Народния театър аз бях с едни момичета, той дойде и се заговорихме. После почнахме да излизаме цялата компания и сега се виждаме, но не е ефектът уау.
Страхуваш ли се от мъже, които минават от връзка във връзка?
Че мога да бъда зарязана ли? Да. Виж, дали в момента се чувствам обвързана с Калин или с Деян Донков, или с Драган, с Иван... Не го чувствам вътрешно така. Щом едни хора се крият, значи ги е страх, значи не е на 100%. В момента се чувствам по-свободна, отколкото съм се чувствала преди 3 месеца или 5 години. Когато има нещо недоизказано, когато и в двамата има някакъв страх или само в единия, това не е връзка. Иначе ще се заявиш и ще кажеш: аз съм с този човек и тъй като съм публична личност, нямам нищо против всички да знаят. И не ми пука за мнението на другите.
Ей, това беше силно!
Напоследък се опитвам да гледам повече собствените си интереси, собствената си хармония. Казах си, че много неща не си заслужават. От любов се плаче, но времето може да я излекува.
А от какво друго се плаче?
Когато стана това със сериала, с тази популярност, излезе една статия „Радина Кърджилова от „Стъклен дом“ си рязала вените“. Имала съм проблеми с наркотиците, с алкохола, правила съм оргии вкъщи, падала съм си по момичета. Жестоко се сдухах. Толкова гнусно нещо не съм чела за себе си. Човек, като го прочете, започва да си връща лентата назад дали случайно не е правил такива неща. Питаш се: на кого какво направих? Това жестоко ме травмира. После и снимките с Явор, които излязоха.
А те как излязоха, някой ги е качил в нета?
Някъде са ги хакнали. Накараха ме да се чувствам гадно. Не само аз, и Рут, и Бахаров. Изписа се какво ли не. Никой на никого не е правил френска любов. Бяха си пиянски лигавщини.
Страхотни купони явно стават. Как го правите?
Алкохолът много ме променя. Някои хора ги развеселява, мен ме вкарва в мисли и филми. Преди много прекалявах, защото приемах всичко надълбоко и намирах утеха в алкохола. Сега съм се кротнала. Никога не съм вземала наркотици и няма да вземам. Опитвала съм марихуана, но ми бие страшно сърцето. През последната година съм изминала много в положителна посока. Преди не се пазех. Всеки месец ходех да ме шият в „Пирогов“ заради побои, скандали.
Как така?
Миналото лято пред Народния театър тръгнаха да бият мой приятел. Аз тръгнах да го защитавам, един лакът ме тресна в окото и имах бушон. Отидох във вилата на Стефан и се лекувах една седмица. Добре че татко не ме видя, нямаше да го преживее. Иначе съм добро дете, знам го.
Преместила си се в нова квартира.
Да, и оттогава забравих да сънувам.
Кой е последният сън, който си спомняш?
Сънувах, че съм в дискотека. Тъмно е и има картини на баща ми. Имаше страшно много хора, които ме блъскаха непрестанно. Отидох в тоалетната и там счупих огледалото, което беше огромно, огромно. После се събудих. Интересно е, че за последната година наистина счупих 3 огледала. Едно огледално шкафче на Калин, докато си миех зъбите. Едно мое огледало за гримиране. И едно в предишната ми квартира. Не знам колко нещастна любов ми се пише! (Смее се.)
Какво искаш точно сега?
Не искам да страдам за мъж. Искам той да страда за мен. Има една песен на Йоко и Сенсей: „Така ги виждам аз нещата и не губя фокус, обикновен човек съм, а не лице на показ.“ Това е. Сега много повече се усмихвам.



Радина за себе си
Пуша цигари като ненормална.
Не мога да спя.
Искам страшно много да отида на море.
Купих си страхотен бански.
Снима ми се филм.
Искам куче, колело и мъж, с когото да прекарам живота си. Вече имам куче.
Дразня се, когато баба в градинката ми обяснява за новия си гоблен.
Не харесвам 16-годишни момичета, които приличат на 32-годишни, правят безразборен секс, искат да си хванат чичковци и носят прашки. Мразя прашки.
Точно в момента кариерата ми е абсолютен акцент. Любовта няма как да я замести.




едно интервю на Адриана Попова








_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Юли 26, 2011 9:29 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1638
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети
АЛЕН ДЕЛОН


В 200 фотографии нежност



Преди три години открих абитуриентския бал на дъщеря ми, танцувайки с нея на фона на валса от филма „Гепардът“. През цялото време Анушка трепереше от притеснение дали се движи правилно. Така и не разбра, че се вълнувах много повече от нея. Защото... Това са големите моменти в живота на един баща! Надявам се, че ще остане специален момент и в нейния“ – разказва един от най-големите европейски актьори. На 8 ноември миналата година Ален Делон навърши 75, а пет месеца по-късно в съавторство с Филип Барбие издаде прекрасната книга „Жените на моя живот“. В 200 фотографии, някои непубликувани досега, придружени с лично написани коментари от актьора и кратки разкази, са показани моментите на нежност и обич в живота му, моментите, в които е бил най-щастлив. „Исках да отдам почит на тези, които обичам, които са ме обичали и на които дължа това, което съм. Не бих бил нищо без тях”, пише големият съблазнител на френското кино. И още:
„Ние се обичахме и на екрана, и в живота. Те са ме карали да плача, да викам... И са били причината да искам да бъда най-красивият, най-големият, най-силният, за да го прочитам в техните очи.“
Разходката под знака „обич“ започва от майка му. На пожълтяла фотография от детството му тя го къпе в желязна ваничка. Двамата си приличат много. Оказва се, че най-голямата мечта на Мунет (както наричат Едит Делон) била да бъде актриса. Със своя живот Ален превръща в реалност нейния блян. А Мунет разказва: „Още на 17 синът ми беше неустоимо красив. В семейната ни месарница обезоръжаваше клиентите само с поглед. Очите му възпламеняваха. Тогава вече притежаваше тази аура и погледа на вълк, от които омекваха коленете на всички жени.“ Делон е обожаван, желан, сънуван. Когато е на 20, харесва жени на 40. По-зрелите дами от него трасират пътя му към екрана. Първата му роля във филма със знаково заглавие „Когато жената се намеси“ е благодарение на посредничеството на много известната по това време актриса Бриджит Обер, 7 години по-голяма от него. Запознават се в джаз клуб и скоро след това Делон се нанася да живее в дома й. Бриджит го представя на приятелката си Мишел Корду, съпруга на режисьора Ив Алегре. Мишел настоява Алегре да го ангажира във филма си. Делон става много известен и с любовта си с Роми Шнайдер. Когато се запознават, тя е голяма европейска звезда, а той – млад, почти неизвестен актьор, бил се доскоро в Индокитай. Все още снимки на австрийката украсяват ложата на Делон в Комеди Франсез. „Има хора, чието отпътуване не можеш да приемеш никога. Роми не напуска сърцето ми. Тя е навсякъде, където съм. Обожавах усмивката й. Когато моята Роми се усмихнеше, от нея струеше светлина.“ Титлата госпожа Делон обаче получава актрисата Натали Бартелеми. Тя ражда синът им Антони. Ален и Натали си приличат толкова много, че често ги мислят за брат и сестра. Връзката им се разрушава заради сходния им темперамент: твърде леснозапалими, крайно емоционални и диви.
„Аз съм холерик – споделя Делон. - Понякога съм несправедлив, непрекъснато съм болно нетърпелив. И съм брутално откровен.“
Едно от най-дългите му съжителства и топла любов е с Мирей Дарк. Заедно са 15 години. „Тя си остава жената на живота ми. Толкова много сме преживели заедно...“ А една от големите му дълго пазена в тайна връзка е с певицата Далида. Запознават се през 50-те в малък хотел до Шан-з-Елизе. Ален работи нощем и в ранните часове на деня се срутва от умора. На същия етаж в една мансарда живее някоя си Йоланда Жильоти, пристигнала от Близкия изток с един-единствен багаж – титлата „Мис Египет 1954”. Говорят си понякога. Мечтаят заедно за слава. И толкова. 10 години по-късно пътищата им се пресичат в Рим. Вече са известни. Йоланда е Далида, а той – Делон от екрана. „Обичахме се далеч от очите на папараците... - спомня си Делон. - Редките свидетели на връзката ни останаха дискретни в продължение на години.“ Още десет години по-късно по идея на брата на Далида двамата записват прочутия си дует Paroles, paroles.
„Защо сте сам сега?“ – питат актьора в интервю за „Пари мач“. – „Важното е, че не съм самотен. С кого да живея? С жена, много по-млада от мен. Когато остаряваш, изграждаш навици. Младите ме разконцентрират, трудно ги разбирам. Прекарват часове, втренчени в екраните на компютрите и GSM-ите си.
А на мен ми е достатъчно да бъда и сам с кучетата си. Те винаги са ми давали нежност и безбрежно спокойствие, което не получих от хората. Както казва Бриджит Бардо – моя любима приятелка, - аз имам дива страна. Знам, че съм див, а дивите са неукротими и сами.“ Бриджит пише увода на „Жените в живота ми“. А самата книга завършва с откровения на Ален за последната негова гордост и любима жена - дъщеря му Анушка. От две години насам двамата си партнират на сцена в пиесата на Ерик Асу - Une journee ordinaire („Един обикновен ден”). В нея се разказва историята на баща и дъщеря, чиято майка е починала в катастрофа. Делон харесва идеята за династиите в киното и е много горд, че и Анушка, и синовете му Антони и Ален Фабиен вървят по неговите стъпки. „Това е един начин да бъдеш безсмъртен – казва и добавя. - Животите като моя са рядкост. Започнах кариерата си твърде млад. Идва момент, в който това натежава. И знам, че никога няма да срещна отново Лукино Висконти, Мелвил или Рене Клеман... Свършено е. Но пък после си помислям: какъв шанс за мен, че ги имаше и бяхме заедно...




Лилия Стамболова




_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Юли 29, 2011 2:36 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1638
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети
ВАНЯ ЦВЕТКОВА


Ваня Цветкова току-що е приключила снимките на новия български тв сериал “Седем часа разлика”, в който играе главна роля. За първи път, откакто живее в Щатите, я виждам доволна, щастлива и умиротворена. Преди Ваня беше тъжна и драматична. Сега непрекъснато се усмихва. Облечена е в дънки и тишъртка и твърди, че леко е напълняла. И да е, не й личи. Разбира се, времето е рисувало по лицето й, но е трудно да приемеш, че тази жена с фигура на момиче е майка на 28-годишен син. Точно преди двадесет години, през 1991-а, звездата на родното кино, заснела 20 филма, между които “Бариерата”, “Комбина” и “Адио, Рио”, напусна България на върха на кариерата си, поставена пред свършен факт. Без да й каже, съпругът й - помощник-режисьор в Народния театър, спечелва зелена карта. През 1990 г. той заминава в щата Айдахо. Година по-късно Ваня отива при него, след като той успява да я убеди, че така ще е по-добре за сина им Павел. Животът в новата страна обаче бързо слага край на брака им. Ваня заминава за Лас Вегас с детето си, става крупие в едно от лъскавите казина на столицата на хазарта и се примирява, че никога повече няма да застане пред камера. Но през 2004 г. невъзможното става възможно. Ваня се снима в българския филм “Другият наш възможен живот”, а през 2005 г. в тв сериала “Патриархат”. Оказва се обаче, че това не е ново начало на кариерата й като актриса. Затишието продължава чак до тази година. Сега Ваня с трепет очаква оценката на зрителите за филма „Седем часа разлика”. (Един от сценаристите е Милена Фучеджиева, която също е живяла близо десет години в Америка.) Нарича оценката присъда. Защото така я чувства. И силно се надява сериалът да продължи. Успя ли Америка да опитоми своенравната актриса? Ще си дойде ли да живее в България? Защо няма мъж в живота й?
Ваня Цветкова разказва за себе си пред EVA.


Ваня, снима със страхотно темпо три месеца и половина. Как ти се отрази връщането в професията?
Малко съм уморена, обаче съм много щастлива. Беше един прекрасен снимачен период. Просто не мога да повярвам. Все едно живеех в някакъв алтернативен живот. Такава роля, писана едва ли не за мен, повече няма да ми се падне. Всяка актриса мечтае за такова нещо. Не съм си представяла, че ще ми се случи.
Все пак си се надявала да те поканят да снимаш отново у нас.
Никога не очаквам абсолютно нищо. Нещата идват и аз или ги вземам, или не... Вярно е, че сме си говорили преди няколко години с Милена (Фучеджиева - б. а.) как може в България да не правят сериали. Защото това гледат хората. Аз например си прекарвам свободното време в Щатите пред телевизора. Казвала съм на колеги режисьори: дайте да направим някой ситком у нас. Говорихме, говорихме и накрая стана. Но има и такъв момент: за мен стана точно навреме. Когато нещата се случват навреме, тогава можеш да ги разпознаеш.
В началото си била скептична към предложението.
Защото предишния път се подиграха с мен за един сериал. Викаха ме за тая роля, за оная роля, правих проби, пък след това се оказа, че не съм била избрана. Казах: добре, само че защо ме занимавате? Тогава въобще не мислех да идвам. Беше ми рано. А за “Седем часа разлика” много бързо взех решението, то си беше назряло.
Какво означава назряло?
Това, че синът ми вече беше на път да стъпи здраво на краката си. А на мен това ми беше целта - да съм сигурна, че е станал финансово стабилен. Той е на 28 години, програмист е, започна собствен бизнес.
В България ли ще живееш?
Мога да живея навсякъде. За мен светът вече няма граници. Но там, където е детето ми, там искам да бъда. Не искам да живея с един океан между нас. Не бих могла да го преживея. Да не говорим, че онази държава там ми е като тази тук. Живея в Щатите почти 20 години.
Купили сте си къща заедно със сина ти?
Дадохме апартамента под наем и си взехме къща. Синът ми свири на пиано, а в апартамента не можеше, защото в Щатите законите на междуетажната собственост са много строги.
Разбрах, че засега приятелката му не живее при вас. Какво ще правиш, като се ожени?
Като се ожени, ще го решим. Казала съм му: ще вземеш къща с отделна къщичка в двора за мен. Виж колко съм нахална!
Обикновено си идваше в България всяка година през септември. Тази година обаче се застоя повече тук.
Защото баща ми беше болен и трябваше да го гледам. После почина. Заминах си и дойде предложението за филма. Казах си, че май няма да стане така да си ходя и да се връщам. Така че тази година съм тук почти 6 месеца.
Какво стана с работата ти в казиното в Лас Вегас? Отпуска ли взе?
Това пък защо трябва да го говорим? Не съм взела отпуска. Няма да работя повече, край.
Леле, колко хора ще ти завидят!
Ама вие, докато си пиехте кафето и бирата тук, знаеш ли колко съм бачкала? В последните няколко години ставах сутрин в 3, за да ходя на работа. Достатъчно, стига ми вече. Постигнах си целта: синът ми порасна и си взе хляба в ръцете. В казиното се печели добре, обаче повече не мога да си представя отново да съм крупие. Но никога не казвай никога, нали знаеш.
Как издържа 15 години да работиш нещо, което не ти е по сърце?
Всичко е по финансови причини. Ако имах начин да печеля тук добри пари с актьорската професия, щях отдавна да съм се върнала. Освен това онази държава е много подредена и не може да се сравнява с нашата. Така че играеш, не играеш, важното е да дадеш пътя на този, който е след теб.
Е, все пак си актриса.
Никога не съм се смятала за актриса, не чувствам нито призвание, нито нищо. Просто в момента, в който започна да снимам, усещам, че съм в познати води, че това е нещо, което като че ли мога. Дори със затворени очи знам как да го правя. Но никога не съм се вземала насериозно. Напротив. Толкова години съм живяла като нещо съвсем друго... Обаче няма по-велика професия от актьорството. Който не го е преживял, той не знае.
Пробва ли да снимаш в Америка?
Не, там конкуренцията е в такива размери, че просто е извън нас. Още повече с акцент - забрави. Когато дойде моментът, в който започнах да мисля на английски, спрях да се опитвам да научавам повече. Много са ми смешни хората тук, като кажат: ах, той говори перфектно. Ама какво значение има кой как говори? Езикът е, за да комуникираш. А това колко перфектно произнасяш думите, е само за твоята суета. Правя грешки, като пиша. Това е истината. Обаче въобще не ми пука. Просто трябва да се живее много по-естествено.
Много ми е странно как се чувства човек като гражданин на две държави.
Все едно си без държава, но защо трябва да съм от държава? Днес е времето на глобалните усещания. Децата ни са деца на планетата. Тия младичките, дето виждам да ходят тук по улиците, са същите, които виждам в Лас Вегас. Никаква разлика! Защо аз трябва да искам граници? Живях 3-4 години в щата Айдахо, имахме там някаква къща. Станах, тръгнах и все едно никога не съм била там. В Лас Вегас напуснахме апартамента, в който бяхме 9 години, и все едно никога не съм била в него. В България хората стоят цял живот на едно място. А в Америка ако не се местиш през 4-5 години, много си се застоял. Американците са все на път. Наричам ги белите цигани на света. И на мен този начин на живот вече ми харесва. Абе, онази държава е изключителна. Много съм щастлива, че можах да я опозная.
Какво чувстваш първо, като си дойдеш тук?
София ми изглежда като всеки голям град по света - мръсно, натоварено, хората си живеят едва ли не на главите. Първоначално мръсотията малко ме отвращава, после свиквам. Защото във Вегас е такава чистота, че чак ти става неприятно. Но все пак Вегас е провинция. В Ню Йорк е същата мръсотия, същият гмеж, хора от кол и въже, същият дух, просто столица. Да не мислите, че само в София хората са дръпнати? В Ню Йорк не можеш да намериш един свестен човек. За разлика от Средна Америка, където всички са добри и искат да те залеят с внимание.
Намери ли си приятели американци?
Създадох си някакъв кръг от хора около мен, но не бих могла да ги нарека приятели. Защото са от друг бизнес и не можем да си говорим за нещата, които са ми интересни. Почти не съм излизала, даже отхвърлях такива предложения. А и не е възможно да се събирам с тези, които, да речем, са ми симпатични, защото един работи нощна смяна, друг - ранна сутрешна, трети - дневна, късна дневна и т. н. Всички почиват в различни дни и се работи и по празниците. Не можеш да събереш хора примерно за рождения си ден. Така че не ходя никъде освен на йога веднъж или два пъти в седмицата, когато имам време и сили. Правя го от 5-6 години. Била съм гимнастичка навремето, но не обичам да ходя на фитнес, да тичам, да вдигам тежести. Не ме кефи. А йогата е нещо невероятно. Започнеш ли веднъж, не можеш да спреш.
Толкова години маршрутът ти е бил от работа вкъщи и обратно?
В казиното не спирам да говоря по 8 часа. И като се прибера вкъщи, съм толкова изтощена, че не искам да виждам никого. Там всички са така. Излизат само през уикенда да се напият, ама да си махнат главата, и след това пак на работа. Аз дори не говоря по телефона. И да звъни, не вдигам слушалката. В последно време бях затворила дори имейла си. Затова Милена (Фучеджиева) не можа да ме открие с предложението за филма. Свързала се с моя приятелка от България и тя ми изпрати есемес: имаш имейл, прочети го. И по скайпа не говоря, а чатя. Разговорът те задължава. Отнема повече време. Няма смисъл. Пишеш точно каквото искаш да кажеш, другият ти изпраща точно каквото иска да ти отговори. Това е.
На практика това означава, че си абсолютно сама.
Как ще съм сама? Приятелите ми от България са с мен непрекъснато. Сутрин ставам винаги много рано, сядам на скайпа и докато си пия кафето, се започва един безкраен разговор.
Сега разбирам защо магнетична жена като теб е без мъж до себе си.
И аз съм си мислила защо. Смятам, че причината е в мен. Просто съм много егоцентрична. Трябва да си готов да дадеш, за да получиш. Аз не съм готова.
Дала си всичко за сина си, значи можеш да даваш.
То е друго. Почти всички жени в Америка се раздават за децата си. На мъжете не може да се разчита за нищо. Специално там им видях хала.
Е, то и в България на мъжете не може много да се разчита.
Ами тогава ти отговори на въпроса защо съм сама... Не знам. Не ме харесват мъжете по някаква причина. Какво да се прави. Човек има едно, друго няма.
Все пак един мъж до теб е отворена врата за времето, когато синът ти тръгне по пътя си.
Защо трябва нарочно да си отварям такава врата? Много вярвам в съдбата си и вярвам, че каквото има да става, ще стане. Аз единствено трябва да не му преча. Винаги съм живяла така, не виждам защо сега тепърва да се променям.
Хората правят равносметка на живота си на известна възраст. Не ти ли е вече време?
Ооо, за години няма да говорим! Досега все съм се била през пръстите за всичко, но напоследък започнах да мисля, че много се уважавам като човек. Можеш да разчиташ на мен. Ако ти кажа нещо, значи съм ти го казала, ако имам към теб ангажимент, значи го имам. Никога няма да ти взема дори една игла, ако не е моя. Имам една честност, насадена от родителите ми. Честност до глупост. Постоянно гледам да угодя на другите. Доста хора смятат точно обратното за мен. Защото изглеждам студена, авторитетна, даже груба понякога. Човек си крие инстинктивно зад фасадата неща, които не иска другите да знаят за него. Имам приятелки, които говорят с всеки непознат. Някакви празни приказки. Това не мога да го понасям. Ако обаче си ми близък, не мога да си представя да те нараня или да кажа нещо, което те обижда. Най-верният начин да ме заробиш е, като си добър с мен. Разбира се, когато ме настъпиш, ставам страшна. Синът ми ме коригира за доста неща. Не ми дава да кажа лошо за никого. Това е американското възпитание.
Значи там няма мръсни номера, няма колеги да ти подливат вода.
А, има си. Но си защитен в своите си неща. Никой няма да те обиди, да те кара да направиш нещо, което не искаш, да ти говори по начин, по който не искаш да ти бъде говорено. Там хората не се докосват. Не си ходят на гости. И аз започнах да свиквам с това. Сега тук ми е неприятно, като дойде вкъщи някой, без да ме е предупредил.
Ти си станала абсолютна американка!
Не, просто понякога имаш нужда от своя си периметър. Но пък тази среда от приятелки, които имам тук още от детството, е незаменима. Такова нещо не се създава на зрели години. Ако ги нямаше, нямаше да си идвам. За какво? Майка ми си отиде, баща ми също... Никога не са ме предали, никога не са направили някаква простотия, винаги сме си помагали. Много съм щастлива в това отношение. Ама ето на - нямам си мъж. Виждаш ли как стават работите?
Ами намери си мъж. Ти нямаш нагласата да го търсиш.
Всички колеги от казиното бяха тръгнали да ми търсят мъж. Казах им, че си имам в България. И ме оставиха на мира. А те - женени за някакви, които ги лъжат, разведени-недоразведени, бият се, не знам си какво. Аз имам в живота си само любов. Защо трябва да живея с някого, дето не мога вкъщи да го гледам и той не може да гледа мен?
Ами дори само заради секса.
Ти пък! То за това не е необходима връзка. В кой век сме?!



едно интервю на Мариана Антонова




_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пон Авг 08, 2011 3:30 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1638
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети
ХVІІІ херцогиня Алба влюбена на 85


Испанската благородничка е на юнската корица на испанския Vanity Fair. Не заради богатството и титлите, а заради любовна история.


Кайетана, или просто ХVІІІ херцогиня на Алба, е на 85 години и е най-известната аристократка в Испания. Говори се, че може да прекоси цялата държава, без да напуска именията си. Толкова е богата. Вписана е в Книгата за рекорди на Гинес като жената с най-много титли – има 44 благороднически и 150 наследствени. Кръвта й е толкова синя, че няма да откриете и една тънка червена линия. А краткият вариант на името й е: доня Мария дел Росарио Кайетана Фитц-Джеймс Стюарт и Силва, ХVІІІ херцогиня на Алба.
Но както казахме, на корицата е заради любовна история. От 4 години тя е лудо влюбена в Алфонсо Диас, 24 години по-млад от нея, обикновен държавен служител с прилично материално състояние. Преди около 2 години двамата опитаха да сключат тайно брак, който щеше да е трети за нея. Малко преди церемонията обаче шестте й деца разбрали плановете им и остро се противопоставили. Намесил се дори испанският крал. След серия от „срещи на върха“ Кайетана и Алфонсо били принудени да отменят сватбата. Какви са пречките? Притесняват се, че херцогинята е прекалено възрастна за трети брак. Че е прекалено богата, за да позволи на случайна любов със случаен човек да застраши наследството на децата й. Че от позицията на 85-те си години не е в състояние да взема трезви решения.
Сватбата е отменена, но не и връзката на Кайетана и Алфонсо. Те отказват да прекратят отношенията си, макар да се крият от публичното внимание. В юнския брой на Vanity Fair за първи път двамата влюбени се снимат заедно, за първи път дават общо интервю за отношенията си.
„Ще съм благодарна, ако децата ми приемат най-накрая Алфонсо. Но съвети съм вземала само от баща си, и то като малка. А той вече не е между живите“, твърди тя. „Децата ми не искат да се омъжа отново, а самите те са сменяли партньорите си много по-често от мен. Поискала съм аудиенция с кралица София, за да я помоля за подкрепа. Аз обичам Алфонсо. Харесва ми страстта му към мен. Често ми казва: ще умра, ако не съм с теб“, споделя ХVІІІ херцогиня на Алба.
„Не съм с нея заради титлите и богатството. Досега не съм се женил, защото съм ценял повече свободата си. За първи път искам да го направя. Всяка голяма любов трябва да завърши с брак“, коментира Алфонсо. Двамата не са се отказали от плановете да узаконят връзката си. Общата им поява във Vanity Fair се смята за сериозна крачка в тази посока. В Испания дори започнаха залози дали пък в крайна сметка няма да се преборят за правото да си кажат „да“. Краят на тази любовна история предстои да бъде написан. Скоро.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ
Когато на 12 октомври 1947 г. херцогинята се омъжва за първи път, сватбата е обявена от вестник Liberation за най-скъпата в света. Тя е струвала цели 20 милиона испански песети. Успява да засенчи с блясъка и гостите си дори сватбата на кралица Елизабет II, състояла се месец по-късно.
Херцогинята има 6 деца от първия си брак, но е била бременна 11 пъти. Прави 4 спонтанни аборта, а едно от бебетата умира малко след раждането. В момента всичките й деца са разведени.
Смята се, че баща на четвъртия й син Фернандо не е законният й съпруг, а фламенко танцьорът Антонио ел Байларин. Слух, който херцозите на Алба и досега не са отрекли.
Вторият й съпруг е йезуит, доктор по теология и с 11 години по-млад от нея. Сключват брак през 1978 г. Той умира през 2001 г., правейки я за втори път вдовица.
Притежава уникална колекция от произведения на изкуството – Тициан, Ел Греко, Рубенс, Пикасо, Шагал. Както и портрет от Франсиско Гоя на тринадесетата херцогиня на Алба. Смята се, че двамата са били любовници и че жената от прословутата му картина „Голата маха“ всъщност е именно тя.
Цялото й име, което се изписва само като допълнителна информация в Уикипедия (по разбираеми причини), е: доня Мария дел Росарио Кайетана Палома Алфонса Виктория Юджения Фернанда Тереса Франсиска де Паула Лурдес Антониа Жозефа Фауста Рита Кастор Доротеа Санта Есперанца Фитц-Джеймс Стюарт и Силва, Фалко и Гуртубай .



Деяна Ангелова







_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Авг 11, 2011 8:36 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1638
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети
10 неща, които не знаете за Стив Джобс


За кариерата на компютърния бог Стив Джобс сигурно сте чували: на 20 г. създава „Епъл” в гаража на родителите си; на 25 вече е мултимилионер; на 26 е корица на „Тайм”; едва на 30 е изхвърлен от фирмата си, на 42 се завръща триумфално, за да я изведе до върха, 56-
годишен

с
е оттегли през август т. г. заради влошено здраве. Този технологичен гений обаче има прелюбопитен личен живот, който винаги старателно е криел – интервютата му са били свързани единствено с работата.
EVA
ще представи 10 неща от личния живот на Стив Джобс.
Баща му е сириец,
но Стив не го познава. Абдулфатах Джандали заминава да учи в Уисконсин и се влюбва в американската студентка Джоан Шийбъл. Родителите й са твърдо против връзката им и когато момичето забременява, отива да роди тайно в Сан Франциско. Предлага бебето за осиновяване с условието родителите да са завършили колеж. Избрани са адвокат и жена му, които обаче ненадейно решават, че искат дъщеря. И така Пол и Клара Джобс, които били в списъка на чакащите, получават среднощно обаждане: „Разполагаме с едно момченце. Искате ли го?” Те го искат, но майката отказва да повери новороденото на обикновени работници. Няколко месеца по-късно обаче подписва документите, след като двамата се заричат да пратят Стив в университет. За да изпълнят обещанието, те влагат всичките си спестявания, ала синът им така и
няма висше образование
17-годишен той отива да учи в Портланд, но само след 6 месеца прекъсва. “Нямах понятие какво да правя с живота си и не виждах с какво университетът може да ми помогне. Откъде-накъде ще харча парите, които родителите ми са пестили цял живот? Това бе едно от най-добрите решения в живота ми”, смята Джобс, който започва да спи на пода у приятели и да връща срещу 5 цента бутилки от кока-кола, за да си купува храна, а веднъж седмично се отдава на „пиршество” с обяд в храма „Харе Кришна”. През 1974 г. успява да спести малко пари като техник във фирмата за видеоигри “Атари” и заминава за Индия. Там
става будист
Връща се с бръсната глава и експериментира с наркотика ЛСД. Същевременно се увлича по „Бийтълс” и кръщава на тяхната звукозаписна компания „Епъл” фирмата си. „Бийтълс” са моят любим бизнес модел. Четири момчета, които балансираха помежду си и заедно струваха повече, отколкото всеки поотделно. Великите неща в бизнеса се правят от отбор”, отбелязва Стив. Заради другия си любимец – Боб Дилън, той завърта роман с кънтри звездата и лява активистка Джоан. Това твърди биографът му Алън Дойчман. До сватба обаче не се стигнало, защото двамата едва ли щели да имат деца предвид възрастта на Джоан, тогава на 41. В ергенския си период Джобс отива и на среща

с друга по-възрастна от него знаменитост – прочулата се с „Кръстникът” Даян Кийтън.През 1978 г. се ражда дъщерята на Стив от художничката Крис Ан Бренан. Той обаче първоначално отказва да признае бащинството на Лиса и дори настоява, че е

стерилен
Такапървите2г.КрисАнотглеждадететонасоциалнипомощи.ВгодинатанаражданетонаЛисаДжобскръщавананеякомпютъраApple Lisa
,макарофициалнодаесъобщено,ченазваниетоеакронимнаLocalIntegratedSoftwareArchitecture.СегакрасиватаЛисаДжобс,възпитаничканаХарвард,живеевЕвропаипишезаВоугидругииздания.ТяявноенаследилаталантаналелясиМона,биологичнасестранаСтив.СледсмърттанабащасиДжоан (биологичната майка на Стив)сесъбирасДжандали (биологичния му баща),койтопо-късноставапрофесорпополитическинауки.Отразпадналиясепо-къснобракпрез1957г.сепоявяваМонаСимпсън.
Сестрата е известна писателка
а по нейния бестселър
Anywhere

But

Here
е сниман филмът „Някъде на Запад” (1999) със Сюзан Сарандън и Натали Портман. Стив е на 27, когато Мона го кани на премиерата на книгата си и му разкрива факта, че е негова сестра. „Ефектът от срещата е огромен – той изведнъж разбира, че не може да контролира всичко и че събитията в живота са предопределени от гените. Дотогава е вярвал, че е формирал характера си благодарение на опита си, а осиновителите му са „единствените му истински родители”, пише Стив Лор от „Ню Йорк Таймс”. От Мона обаче Джобс научава подробности за произхода си, а от романа й A Regular Guy, посветен на самия него, широката публика разбира за дъщеря му Лиса.

След време сестрата се омъжва за сценариста на „Семейство Симпсън” Ричард Апъл, който кръщава на нея майката на Хоумър. Стив също се задомява – през 1991 г. с бъдещата предприемачка Лорън ги оженва будисткият монах Кобун Чино Отогава, а след това се появяват син и две дъщери. И досега всички те живеят във внушително имение в Пало Алто, Калифорния, където ексцентричният домакин
държи мотор БМВ в хола
и дори дава на Бил Клинтън да направи едно кръгче през 1998-а. Президентът му връща жеста и го кани да нощува в спалнята на Линкълн в Белия дом. И въпреки че е донор на демократите, Стив за разлика от Бил Гейтс
мрази благотворителността
Богатството му възлиза на $8,3 млрд. (голям дял за това има и продажбата на студиото му за анимация „Пиксар” на „Дисни”, където той става основен акционер), но никога не се е чуло той
e
да е дарил и един долар на друга кауза освен политическа. Когато през 1997-а отново поема кормилото на намиращата се пред фалит „Епъл”, Джобс спира всички дарителски програми. Според журналиста Андрю Рос Соркин милиардерът всъщност е правил големи дарения, но те са оставали тайна, както и всичко друго, свързано с личния му живот. А и Стив има особено отношение към парите, доказателство за което е годишната му заплата от $1 като изпълнителен директор на „Епъл”. Ето какво казва по този повод той пред „Плейбой”: „Цялата суетня ми се струва смешна, защото парите далеч не са най-ценното нещо, до което съм се докосвал.” Пред приятели Джобс признавал, че е концентрирал цялата си енергия не върху трупането на долари, а върху революционните открития, които водят до процъфтяването на отбора на „Епъл”, и на щастието на семейството си. Затова живее скромно –

винаги носи поло, джинси и маратонки
отамериканскимарки.Блузатамуобикновеноечерна,нафирматаSt.Croix,панталонитесасиниLevis,аобувките- New Balance 991
.Невкусвамесои
яде само риба
Диетите обаче не му помагат при борбата с рака на панкреаса, от който е застигнат през 2004 г. Докторите му дават между 3 и 6 месеца живот, но боецът Стив разбива на пух и прах прогнозите. Той старателно крие заболяването си от служителите и клиентите си, но светът все пак разбира, че през април 2009-а му е трансплантиран черен дроб. Няколко месеца по-рано в агенция Блумбърг погрешка

е

публикуван некролог
на

Джобс, а на мястото на възрастта му и причините за смъртта са оставени бели полета (агенциите изготвят такива материали за известни личности, за да улеснят медиите при спешни новини). Гафът веднага е поправен, но за здравето на създателя на айфона и айпада плъзват нови слухове, което го кара да цитира Марк Твен: „Слуховете за моята смърт са силно преувеличени.”

Три години след този епизод, Стив Джоб все пак губи в битката с рака. „Вземам много по-лесно големите решения в живота, откакто знам, че скоро ще умра. Защото почти всичко – очакванията на другите, гордостта, страхът от провал – просто губи смисъл в лицето на смъртта, а само важните неща запазват стойност. Така че ми остава единствено да следвам сърцето си”, заяви приживе той.



Таня Борисова





_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Окт 07, 2011 7:50 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1638
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети

Линда Кристиан



Първо момиче на Бонд. Майка на Ромина Пауър и тъща на Ал Бано, когото мрази до последния си дъх. Любим модел на мексиканския художник Диего Ривера
.[b] Всичко това е Линда Кристиан. До 22 юли тя бе една от последните живи легенди на Холивуд, но издъхна от рак на дебелото черво във вилата си в Палм Дезърт, Калифорния. „Не се страхувам от нищо в живота, тъй като една гледачка ми предрече всичко”, е любимата й фраза.


Звезда на киното от 40-те, красавицата е посредствена актриса, ала истинска мелачка на женени мъже и машина за сензации. Заради знойната й фигура в разгара на Втората световна война списание „Лайф“ я нарича „анатомна бомба“. Пръв божественото тяло забелязва нейният екранен идол Ерол Флин, който я среща на плажа в Акапулко, прави я своя любовница и я тласка към кариера в Холивуд.
Освен от екранни успехи и любовни похождения животът на Линда е белязан и от трагични случаи, сред които най-известен е този с мистериозната смърт на внучката й.

Иления
През 1994 г. в Ню Орлианс безследно изчезва най-голямото от четирите деца на италианския певец Ал Бано и дуетната му половинка Ромина Пауър – Иления. 23-годишното момиче тръгва на околосветско пътешествие само с една раница и дневника си, като за последно си наема хотел заедно с тъмнокож уличен музикант. Първоначално той е арестуван в подозрение за убийството й, но после освободен заради липса на доказателства. Тялото така и не е намерено, макар в издирването освен полицията да участва цялото семейство, включително и бабата на Иления по майчина линия – Линда Кристиан. Оттогава периодично европейската преса публикува предположения, че Иления е жива и е била видяна в различни точки на света. В това, че не е загинала, и досега вярва Ромина, която се развежда с Ал Бано през 1999 г. Самият певец смята, че дъщеря му се е хвърлила в река Мисисипи и причина за това са наркотиците. Той обвинява Линда, че си е направила евтин пиар, като хукнала да търси внучката си, след като я била виждала едва три пъти за целия й живот.
„Тази драма и раздялата на дъщеря ми със съпруга й ни сближиха и прекратиха три десетилетия на неразбирателство между нас двете. Аз криех нашите проблеми, но бившият ми зет винаги е обичал да предизвиква интереса на медиите - независимо дали позитивен или негативен. Аз лично виня Ал Бано за случилото се с Иления, защото той от малка я потискаше, държеше се грубо с нея, беше строг и гаден баща, третираше я като роб. Труден човек. Винаги се смяташе за прав, а другите все грешаха. С Ромина обаче вярваме, че детето рано или късно ще се върне.“ Това разказва Линда в едно от последните интервюта в живота си – за мексиканска телевизия през 2005 г.

Полиглот
Всъщност голямата мечта на Кристиан била да стане не актриса, а лекар и за кратко тя дори била медицинска сестра на пластичен хирург. Истинското й име е Бланка Роза Хенриета Стела Велтер Ворхауер. Дължи го на смесения си произход – баща й бил холандец, петролен инженер в „Шел”, женен за мексиканка от немско потекло. Те създали семейството си в град Тампико на Мексиканския залив, но заради работата на бащата кръстосвали между Южна Америка, Европа, Азия, та чак до Африка. Така дъщеря им проговорила 7 езика, включително арабски и руски, а освен това получила отлично образование. В Палестина започнала да следва медицина, но баща й спешно бил отзован заради влошеното положение в региона.
След запознанството с Флин през 1943 г. червенокоската дебютира на мексиканските екрани с псевдонима Линда Велтер, а малко след това заминава за Бевърли Хилс. Докато участва в модно ревю, тя е харесана от секретаря на „Метро Голдуин Майер“ и подписва 7-годишен договор с компанията. Само 5 г. по-късно, вече като Линда Кристиан, тя се прочува с образа на Мара във филма с Джони Вайсмюлер „Тарзан и русалките“ (1947), а през 1954-а става и първото момиче на Бонд. Изиграва ролята на Валери Матис в тв адаптацията „Казино Роял“ по романа на Ян Флеминг, но остава в историята като единствената дама на агент 007, която не консумира връзката си с него.

Сватбата на века
Светът обаче научава за Кристиан благодарение на брака й със суперзвездата от приключенските филми Тайрън Пауър. Двамата са представени един на друг в Мексико от любовницата на актьора – Лана Търнър, докато Тай снима „Капитанът от Кастилия“, а Линда – „Тарзан“. Няколко месеца по-късно старлетката и секссимволът от „Знакът на Зоро“, който е трето поколение актьор, уж случайно се озовават в един и същ хотел в Рим. В автобиографията си обаче Лана Търнър твърди, че срещата им е подъл заговор между нейната фирма „Метро Голдуин Майер“ и тази на Тай – 20th Century Fox. Двата гиганта се опасявали, че ще изгубят най-големите си звезди при евентуален брак между тях, и затова използвали Линда за примамка. Тя обаче твърди друго: „Поисках от Тайрън автограф за сестра ми. Хлътнахме от пръв поглед и той веднага ми предложи брак.“
Рим се превръща в символ на любовта между Пауър и Кристиан, а на 27 януари 1949 г. става сцена на женитбата им, описана от медиите като „сватбата на века“. Церемонията е в средновековната църква „Санта Франческа Романа“, а приемът – в замъка Одескалки. Според специалистите с тази сватба се слага началото на Златната ера на италианското кино, защото тя вдъхновява „Метро Голдуин Майер“ да заснемат станалия по-късно хит Quo vadis в римските студии Чинечитà.
Въпреки че над 1000 полицаи охраняват венчавката край Колизеума, някои от 8-те хиляди истерични почитатели успяват да съборят бариерите и да видят отблизо пристигналата с 22-минутно закъснение Линда. Тя блести в сатенена рокля, чийто шлейф се носи 7 метра след нея. Шедьовърът е дело на прочулите се благодарение на това събитие сестри Фонтана, които изработват и роклята на Анита Екберг за сцената пред фонтана Ди Треви от класиката на Фелини „Долче вита“. Заради крясъците на римляните „давай, Тайрън, целуни я“, потресеният свещеник едва чува тихото „да“ на младоженеца.
Големият ден придобива такова значение в Италия, че самият папа Пий XII приема младоженците. От 15-минутната аудиенция Линда си тръгва с инструкции за създаване на добро християнско семейство. По ирония точно с този брак Кристиан започва традицията да краде женени мъже. Тайрън Пауър не е разведен с първата си съпруга Анабела, но Ватиканът му разрешава венчавката, тъй като така и не е признал гражданския брак с френската актриса. Същевременно в Холивуд го броят за двуженец, защото там делото за развода още не е приключило. Според говорител на 20th Century Fox обаче разводът е станал факт в деня на сватбата, имайки предвид часовата развика между Щатите и Италия.
Още на медения си месец Линда открива, че е бременна. Тай е на седмото небе, тъй като Анабела така и не успява да му роди дете. Няколко месеца по-късно радостта преминава в тъга, тъй като Кристиан губи бебето – момче, след като попада в жестока буря над Париж с управляван от мъжа й самолет. Тя прави още два спонтанни аборта, докато снима на Филипините. През 1951 г. най-накрая се появява Ромина Франческа, кръстена на любимия Рим. Нещата с Тайрън обаче не вървят и в мемоарите си „Линда“ (1962) Кристиан обвинява за това мъжа си, който не спира да й изневерява и дори заживява с Анита Екберг в Кънектикът. Той съобщава на жена си, че я напуска, по време на техен престой на Бахамите и тя заплашва, че ще се удави в океана. Линда вече очаква втората им дъщеря Тайрин, която се ражда през 1953-а и наследява професията на родителите си.
„Бях постоянно бременна и това пречеше на работата ми. Освен това Тай така и не пожела да се снимаме заедно въпреки химията помежду ни и факта, че имахме две сериозни предложения”, оплаква се Кристиан, която също не е образцова съпруга. Тя кръшка с богаташ от Милуоки, а завърта и роман с британския актьор Едмунд Пурдом, който по това време е женен за старата й приятелка от колежа в Палестина Анита. След развода си с Тайрън през 1956-а, при който получава $1 млн. обезщетение и попечителство върху децата, Линда обявява плановете си за женитба с Едмунд. Те се осъществят едва през 1963-а и бракът им трае само година: „Цялото ни съвместно съжителство нямаше и 24 часа. Не се сърдя на Едмунд, защото беше изтощен от това, че ме чака толкова дълго.“
Междувременно съблазнителката се отдава на любимото си занимание – лов на женени мъже.

Целувката на смъртта

Говори се, че разореният Едмунд преследвал Линда до Сен Мориц, където тя отишла на Коледа през 1956 г. да си търси приятел милионер, който да поддържа екстравагантния стил на живот, осигуряван й от Тайрън. В крайна сметка в капана й пада испанският автомобилен състезател маркиз Алфонсо де Портаго, когото Кристиан нарича „любовта на живота ми“. За нея не е никакъв проблем, че неотдавна съпругата му Карол го е дарила със син. Актрисата дори придружава спортиста на състезанието „Хиляда мили“ в Италия през 1957 г. и двамата са снимани точно преди старта. Кадърът остава в аналите като „Целувката на смъртта“, защото в разгара на ралито 28-годишният Алфонсо загива и убива 10 зрители с ферарито си. Не след дълго си отива и Тай Пауър, покосен от инфаркт на снимачната площадка едва на 44 г.
Трагедиите не пречат на Кристиан да предприеме околосветско пътешествие с бразилския минен магнат Франсиско Пинятари, който е имал стотици жени, но се хвали, че с нея е правил „най-страхотния секс за всички времена“. Кариерата на Линда постепенно запада - тя получава малки роли в Холивуд и снима предимно в Италия. Правейки документален филм за коридата, среща бикобореца Луис Домингес, бивше гадже на Ава Гарднър, с когото заживява в римския квартал Париоли. Терасата на апартамента се превръща в арена на среднощни купони, на които тореадорите носят на прекрасната си домакиня своите трофеи – ушите на биковете. Периодът ще бъде запомнен с куриозна случка: ревнувайки Линда от нейния любим Луис, кученцето й чихуахуа се самоубива, скачайки от последния етаж.

Селянчето на Ромина
По време на италианския си период Линда най-накрая взема при себе си Ромина, която е растяла в скъпи пансиони. През 1967 г. Кристиан играе майка на дъщеря си във филма „Златото на света“ на Алдо Грималди, в който се изявява и изгряващата естрадна звезда Албано Каризи (със сценично име Ал Бано). В следващите години Ромина и певецът снимат заедно 7 ленти, а през 1970 г. стават семейство. Булката е едва на 18 и майка й е бясна. Тя от първия миг не одобрява зет си, нарича го „селянче“. Отива на сватбата в южното градче Челино Сан Марко в последния момент. Линда намира Ал Бано за антипатичен и егоист. Той не е от нейната черга – нито е актьор, нито е богат, нито е благородник. Дори не е чаровен. За да покаже пълното неодобрение към избора на дъщеря си, холивудската дива прави унизителен подарък на отрудената свекърва на Ромина - обикновена кутия с бонбони „Бачи”, но толкова малка, колкото женицата не е виждала. Журналистът Джиджи Везиня, който присъства на този странен ден, си спомня: „Гостенката беше уникална жена - от типа, който, като говори с теб, ти внушава, че това е най-приятното занимание на света. Наречете го обаяние или както искате, но аз така ще запомня Линда Кристиан.“
Майката така и не преглъща брака на дъщеря си и двете се отчуждават, като Линда се връща към любимите си занимания – рисуването (сега с картините й е изпълнена цялата къща на Ромина), пътешествията и мъжете – нижат се връзки с 27 години по-млад от нея мексиканец, с милиардера Пол Гети, с италианския актьор Джани Деи и много други...
След изчезването на Иления и краха на отношенията с Ал Бано Ромина заживява с майка си. Грижи се за нея през последните три мъчителни години от живота й. Когато Линда е победена от рака, дъщеря й казва: „Тя бе красива и отвътре, и отвън. Последната дума, която изрече, описва целия й живот: любов".


Таня Манова




[/b]

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Окт 07, 2011 7:59 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1638
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети
МАРИЯ СИРАКОВА


400 квадратни метра Флоренция в истинския й блясък

Има жени, родени за кралици. Мария е една от тях.
Това си мисля, разглеждайки снимките от албума й, седнала на белия диван в хола й във Флоренция. Огромните френски прозорци на апартамента й са отворени и утринният вятър носи мирис на цъфнали магнолии, на вода, която мие вековно каменно корито, на бензин и на кафе. Онова италианско кафе, късо като изстрел и вкусно като последно желание. Прозорците гледат към величествената река Арно, сякаш този аристократичен апартамент плава в реката и се слива с нея.

La familia
На черно-белите снимки е Мария Бешлиева - изумително красива, с огромни кралскосини очи, една от първите ни манекенки. Изглежда царствено дори в нелепите дрешки на социалистическата ни модна индустрия. После идват снимките на Мария, вече Сиракова, в Монтекатини като скромна емигрантка, влюбена и отчаяна, но все така изумително красива… Вероятно се досещате, че разказвам за Мария Сиракова, бившата жена на светския герой Христо Сираков, подвизаващ се у нас с гордия прякор Стоте манекенки. След раздялата с него преди няколко години Мария остава да живее в Италия, където е живяла повече от 20 години, и за разлика от бившия си мъж единственото, което сменя, е жилището си. На звънеца му пише: Мария Сиракова - Алберто Данти. Алберто е “мъжът, който ми върна вкуса към живота”. Запознават се една година след развода й, в самолета. “Първият мъж, когото не прескочих с поглед.” Алберто е мъж с размах, с мащабен бизнес и с огромна и несдържана любов към Мария. Когато гледах как я ухажва, си помислих… Ами това, което написах в началото: някои жени са родени за кралици.
Малкото кралство на Мария има още двама поданици - Ана-Мария, дъщеря на Христо Сираков, както и големите деца - нейната Деница и тези на Алберто, които са поели по своя път. И разбира се, херцогът на Флоренция - Негово величество кокершпаньолът Роки...
Семейството на Мария впрочем е доста по-голямо. Тя е отгледала своя племенник, останал на 18 години кръгъл сирак. Това е единствената тема, по която тя говори с огромна болка. Когато се премества да живее в Монтекатини заедно с Христо, отива при по-голямата си сестра от първия брак на майка й. Двете се обичат много, сестра й я подкрепя и помага в години, когато Мария тича от ревю на ревю, за да изкарва пари за малката си дъщеря. Малко след като намират жилище в Италия и Мария започва работа като модел в шоурум, а Христо се опитва да търгува с коли, сестра й загива в автомобилна катастрофа. Година по-късно умира и бащата на племенника й. Тогава Мария поема грижите за него като родна майка. “Когато се женеше, аз го заведох пред олтара”, казва лаконично тя след дългия разговор с него по телефона, за да пита “как е любимата ми внучка, мамо”, “как си, моето момче” и да кроят планове как ще се видят по празниците.

Дълго кафе с Мария

Мария не обича да пие еспресо на крак, както повечето италианци, не обича припрени хора и недоизпипани неща. Тя обича да се наслаждава на всеки миг от деня - кафето да е дълго и подсладено с приказки, масата да е сервирана красиво, гостите да са заведени на най-добрия ресторант… Тя обича да изпипва облеклото си, но виж, гримът е нещо, което не харесва. Ако имах нейните очи, не бих сложила капка грим. Тя обича да изпипва и работата си. В България е обзавеждала по свой проект не една и две луксозни къщи, работила е с най-добрите хотели… Обратът в личния й живот спря развитието на търговската й фирма за мебели и интериорен дизайн у нас. Но тя продължава да работи в Италия, а у нас направи като предприемач забележителната сграда на бизнес център Белисимо.
Цялата си фантазия, любов към изящния детайл, силата на вродения си аристократизъм и вкус, култивиран с годините, Мария е вложила в този апартамент, в който пием капучино и си говорим за обратите в живота.

Да живееш във Флоренция
е скъпо удоволствие. Всяка втора сграда е паметник на културата, а гледката към купола на катедралата, проектиран от гениалния Джото, струва милиони. Апартаментът на Мария е до парка, на самия бряг на реката, в достолепна срада с каменни колони, мраморно стълбище и струва цяло състояние. Купуват го преди година и реставрират сантиметър по сантиметър мозайките и пропитите с влага стени, а Мария решава да прекрои помещенията. Резултатът е изумителен - съвършени архитектурни пропорции, пространство, което позволява да усетиш и изгрева, и залеза над реката, а апартаментът е изпълнен с мека светлина през целия ден.

Бяло, сметана, старо злато

Любимите цветове на Мария, любими и за дрехите й в нейния гардероб, хитроумно скрит по протежение на дългия коридор. Тя не изневерява на тези цветове от дълги години, така както не изневерява и на любимите си романтични ризи от шифон и дантела и летни ботуши от мека перфорирана кожа на Ермано Шервино, марката на двама флорентинци, които тя впрочем лично познава.
Апартаментът е в тези цветове, мек фон за изобилието от антични и модерни предмети, картини, старинни сервизи, пластики, артистични закачки, огледала в старинни позлатени рамки. “Не обичам да се оглеждам в огледалата, които ми подсказват колко години имам зад гърба си”, казва Мария. И наистина го мисли, въпреки че според мен става все по-хубава с годините, точно като позлатата по рамките.
Какво прави този апартамент толкова цялостен, толкова точен като пропорции и цветове? Едно от нещата е симетрията на помещенията, търсена и в разположението на мебелите, другото са светлината и въздухът, които дирижират този хор от цветове и форми, и човек трудно може да открие нещо, което да подразни чувството му за естетика.
Холът и трапезарията са свързани помежду си и гледат към Арно и са центърът, около който са организирани огромната камина и меките дивани около нея. Спалните и кабинетът са от другата страна на дългия коридор, а кухнята, голямо отделно помещение, гледа към вътрешен двор. Тя заслужава специално внимание, защото всеки детайл е пипнат от Мария, която обича да готви, обича да се храни, обича гости.
Елегантните шкафове в стил ар деко са съхранили старинните сервизи на баба й от ръчно рисувано стъкло. Баба й е била сестра на Никола Мушанов, министър-председател на България, и Стойчо Мушанов, министър на финансите в периода 1931-1935 г. “Тя е преживяла разстрела на сина си, заточението на другия си син, баща ми, в Белене, преживяла е богатство, мизерия, любов и унижения, но винаги с високо вдигната глава”, казва Мария. Тя пази уникални бижута от баба си. “Най-ценното, което притежавам.”

Чаша порто на залез слънце

Привечер, когато слънцето залязва в спокойните води на Арно, апартаментът потъва в прозрачни цветни сенки. Това е времето, в което Мария взема Ана от американското училище, а Алберто се връща вкъщи. Време за любимия аперитив на Мария - чаша порто. От кухнята, в която се труди спретната жена в колосана престилка, се носи аромат на паста и босилек, зехтин и сушени домати. Често Мария и Алберто излизат за вечеря в някое от прекрасните тоскански ресторантчета около Флоренция и Алберто никога, ама никога не е достатъчно уморен, за да не кара. “През лятото, когато цъфтят глициниите, ходим в едно селско ресторантче на хълм, от който се вижда нощна Флоренция, но по-често просто запазваме маса във “Фуори д’аква”, казва Мария. Този ресторант е собственост на Алберто, разработен от най-добрите ресторантьори в Тоскана, и по мнението на много хора е един от най-добрите рибни ресторанти в Европа. Работи само вечер от 8, защото разчита на улов, донесен директно от морето, както подсказва и името му. В залите му често могат да се видят хора като Роман Абрамович и Лука Монтедземоло, един от големите индустриалци на Италия. А менюто му заслужава отделен разказ, само да спомена хайвера от миди и сашими от средиземноморски риби, уловени преди часове… Прибавете към това и силното тосканско вино, прясно изпечените фокачи и атмосферата на стара Флоренция, която носят тухлените сводове и каменният под на заведението.
Впрочем винаги когато става дума за италианска кухня, здраво се отплесвам и забравям темата, а темата е Мария, Флоренция, апартаментът.

Яж, моли се и обичай

Много жени в своята зряла възраст използват израза “искам да подредя живота си”. Мария просто го прави. И то не само го подрежда, а го подрежда красиво. В нейния живот има място за любов и деца, за смях и вино, за пътувания и посрещане на гости, които тя кара винаги да се чувстват по специален начин.
И разбира се, място за работата, която обича - да прави проекти за интериорен дизайн, да издирва за клиентите и приятелите си старинни мебели и аксесоари, да се опитва да направи за другите топлата, изящна и красива среда, която е направила за себе си.
Живей, моли се и обичай - какво повече ти трябва, шегува се Мария.



Адриана Попова




_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Окт 26, 2011 8:07 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1638
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети



АЙРИС АПФЕЛ


Най-възрастният тийнейджър на планетата

Обличам се, за да се харесвам на мъжа ми и да не шокирам майка ми

Наричат я Кралицата на ексцентричността. Тя е една от най-елегантните жени в света. Муза-вдъхновителка за всички – от дизайнерите до модните редактори на списания. А самата Айрис твърди, че е „най-възрастният тийнейджър на планетата“. Преди месец навърши „само“ 90 г. и все още работи. Живее в Ню Йорк с мъжа си Карл, с когото са заедно от 64 години. Айрис е интериорен дизайнер, притежава мащабна колекция от дрехи и аксесоари и изключителен талант да ги съчетава, създателка е на една от най-престижните в света фирми за производство и реставрация на тъкани Old World Weavers. Заедно с Карл я основали през 50-те години и с продукцията от нея са участвали в реставрирането на Белия дом по време на управлението на осем президенти: Труман, Айзенхауер, Никсън, Кенеди, Джонсън, Картър, Рейгън и Клинтън. Сега Апфел работи като консултант към бившата си вече текстилна компания (през 1992 г. решава да я продаде) и действа по няколко благотворителни проекта. Освен това й предстои да лансира втората си колекция бижута след тези, които създаде през май за американския сайт Home Shopping Network. Междувременно режисьорът Албърт Майсълс (84 г.), когото мнозина определят като „бащата на документалното кино“, снима филм за тази уникална жена.

Рядката птица
В интервю за New York Times, попитан какво харесва в модната икона, Майсълс споделя: „Айрис е целеустремена, своеволна и решителна.“ “Модата за Айрис е като голяма кутия Lego” – твърди дизайнерът Дуро Олоу. Всички са единодушни, че Апфел е оригинална, талантлива, ярка и има разкошен талант да си играе с епохи, стилове и цветове. Името й се прочу в цял свят след изложбата на част от нейния гардероб в Института за костюми на музея Метрополитън преди 6 години. Експозицията, наречена „Рядката птица: избрано от колекцията на Айрис Барел Апфел“, включваше 82 костюма и около 300 аксесоара от цял свят. Подобна чест приживе музеят Метрополитън беше оказвал дотогава само на Ив Сен Лоран (през 1983 г.). И докато колекцията на Айрис обикаляше и други музеи, Ралф Лорън й предложи работа, фотографът Брус Вебер я снима за италианския Vogue, а Линдзи Лоън я покани да й бъде личен стилист. „Как може въобще да се стилизира някой? – коментира Айрис. - Това, че сега всички са се доверили в ръцете на неколцина стилисти, е много тъжно. Хората изглеждат еднакво и от двете страни на Атлантика. Престанали са да фантазират и мечтаят. Даже децата не мечтаят. Всичко им е предложено и наредено! Ярката агресивна реклама, бесният ритъм на живот, повърхностните знания... Преди време, когато пътувахме със съпруга ми, много обичахме да отгатваме, седнали в някое кафене в Париж или Неапол, откъде са дошли хората на съседната маса.“

Кутията на Пандора
Еклектичният стил на обличане на Айрис често съчетава висшата мода с уличната и находки от пазарите. Апфел се възхищава на шева на костюмите на Nina Ricci по същия начин, по който се радва на предложенията на Topshop. Има тоалети на Валентино, защото той винаги е шил за малките жени. Обича и Dior, Lanvin, Jean-Louis Sherrer. В същото време носи огърлици, изработени за слонове и коне, случва й се да се спазари за толкова евтини дрехи, че даже да не ги пробва. Спокойна е: „Ако не ми станат, ще ги направя на възглавници.“ Веднъж се появила с колие от играчка калкулатор, пластмасови фигурки и пакетче за дъвки. Едно от прекрасните й съчетания комбинира лъскав оранжев гащеризон на Джофри Бийн с пистолети от тюркоаз, превърнати в колан. Друга интересна нейна рокля е направена от преплетени сатенени ленти в цвят слонова кост. Айрис се забавлява да съчетава текстила на XIX век с модните тенденции на Dolce&Gabbana и Oscar de la Renta.
“Преди беше възможно да отидеш в Тунис и да си купиш дънки директно от хора, които ги правеха за Pierre Cardin. Намираха се наистина много интересни неща на тържищата и пазарите.” Опаковането на багажа й преди пътуване прилича на “батална” сцена зад кулисите на модно ревю. Апартаментът й е като хранилище на съкровища. От Института за костюми искали да наемат няколко от нейните аксесоари за тяхна изложба, после се замислили защо пък да не изложат някои от дрехите й. Питали я какво има. А тя отворила “Кутията на Пандора” и последвало дълго ходене из всичките й гардероби, охкане и ахкане. В момента колекцията с нейни дрехи е изложена в музея Пийбоди Есекс в град Салем, Масачузетс, и някои от съчетанията са толкова ексцентрични, че напомнят стила на Луис Бунюел.

Само за мама и Карл

“Никога не съм опитвала да шокирам или да разстройвам някого с облеклото си – коментира колоритната колекционерка. – Дрехите ми отразяват мен. Стремя се просто да се харесам на съпруга си и да не разстройвам майка ми.” Според Айрис законите и ограниченията в дамската мода са наложени от женската неувереност. Апфел никога не си е правила пластични операции. „Ако не ви е дадено да сте красива, сте длъжна сама да се направите привлекателна. Жалко е, когато красивите жени не се учат да бъдат интересни. Всичките ми хубави съученички на средна възраст се превърнаха в старомодно облечени жени, защото се задоволиха с красивите си лица и никога не развиха в себе си нещо повече.“
“Модата е освобождаването на жената по много начини – твърди Апфел. - И това не е свързано с пари, а с въображение. Аз правя всичко с инстинкт. Ако мисля много, няма да се получи.” Аксесоарите, станали запазен знак на Айрис, са големите й очила и гривни. В модните среди коментират на шега, че съчетаването на дрехи й се получава блестящо благодарение на големите очила, с които вижда по-добре. Айрис пък споделя, че понякога масивните гривни и особено огърлици й тежат. И си позволява по-едри аксесоари само за парти, за което знае, че ще е удобно да седне на 10-ата минута след пристигането си. Иначе е любим гост на светските партита в Ню Йорк.

Шопингманиачка от 12-годишна
Запитана как е изградила вкуса си, тя разказва, че отчасти го дължи на майка си: „Мама се обличаше и носеше много шик. Тя обичаше дрехите и направи магазинче, което впоследствие прерасна в малка верига бутици. Е, винаги имаше кой да се грижи за мен - като например баба, но от 12-годишна пазарувам дрехите си сама. Беше прекрасна тренировка.“ Айрис е отраснала в Лонг Айлънд в семейството на руски емигранти. Внучка е на руски майстор шивач, а баща й бил ексцентричен декоратор. Продавал стъкла и огледала и работел с най-добрите дизайнери на Ню Йорк. Така че той въвел дъщеря си в своя кръг. А тя пък създала с мъжа си Old World Weavers. Двамата с Карл били толкова заети в работа, пътувания, колекциониране и скоростно каране на мазерати, че не им останало време за деца. „Имахме късмет да видим края на стария свят. Според мен не можеш да отидеш в бъдещето, ако не си дошъл от миналото.



Лилия Стамболова




_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Окт 27, 2011 10:19 am Профил
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 18, 2008 6:21 pm
Мнения: 336
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети
Принципно модата и аз нямаме какво да си кажем. Не съм вярвал, че ще чета за подобна личност с интерес. Чесно! :lol:


Пет Окт 28, 2011 6:02 am Профил Facebook Сенат Гласът на блогъра
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1638
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Портрети

  • СТАНИСЛАВА ЧУРИНСКИЕНЕ

    Любовта ме травмира, не обичам да обичам

    Въпреки това се влюбих безпаметно в мъж, който ме остави аз да избирам музиката, споделя писателката след излизането на четвъртата й книга „Хванаха ме да крада“ (ик Жар)


    „Този път се получи“ казва за романа си „Хванаха ме да крада“ Станислава, която познаваме от нашумялата преди две години книга Second Life. Защо описаният от нея личен опит за живот в мрежата да не се е получил, след като части от книгата бяха директно изплагиатствани в сценария на филма Love.net? Просто такова е вътрешното усещане на Станислава, усещането на човек, изкушен и задълбал в писането, превърнал го не в своя професия, а в съдба.
    В книгите си – вече четири на брой, Станислава изповядва личен опит, рови в дебрите на сложната си душевност, анализира комплексите и страховете си, разгръща пластовете на отношенията си с хората. „Аз не обичам да обичам, мен това ме измъчва. Не мога да преживявам без мъка разтварянето един в друг. Травма ми е да пусна някой човек дотук в живота си. Два пъти ми се е случвало – и двата пъти с литовци. Веднъж с бившия ми вече съпруг Дайнюс, бащата на сина ми, втория път – с бъдещия ми съпруг Арунас...“
    За двата пъти безпаметно и мъчително влюбване, за дълго отлагания, но накрая появил се на тоя свят син, който станал причина за раздялата с баща му, за всичко след Second Life Станислава разказва пред списание EVA.

    Дайнюс
    По-млад от мен, Дайнюс дълго не искаше дете. Искаше да си живее живота така, както го разбираше – да ходи по нощни клубове, да пуши в леглото, да не работи много-много, да не се грижи за никого. Накрая обаче, след като почти силом ме измъкна от Мрежата, в която се бях вкарала дълбоко, пишейки Second Life, прецени, че моят биологичен часовник тиктака неумолимо, а и аз вече бях сигурна, че искам дете. Каза: „Не мога да се ебавам повече с теб, ти си на години.“ Така забременях с надеждата да преживея щастливо майчинство. Томас се роди трудно – аз исках да е по естествен път, макар да ми казваха, че съм с физика, която не би го позволила. И накрая, след като седях 5-6 часа с 10 см разкритие, решиха да ме оперират. Тогава пък се оказа, че няма свободна операционна. Беше ужасно, ужасно.
    Все пак ме оперираха. И когато за първи път ми дадоха бебето, един малък рус викинг, си казах: „Мамка му! Никога повече няма да съм сама!“ Томас ми помогна да се сближа истински и с друго човешко същество, не зная дали ще мога да му върна услугата.
    След като ни изписаха, бях зле и може би затова мъжът ми се опита, даже положи страхотни усилия да заеме позицията на баща. Само че родителството не е за всеки и не е въпрос само на старание. Потисна се, изпадна в депресия, по цяла нощ гледаше телевизия, а през деня спеше. Аз се възстановявах съвсем сама от раждането, нямах подкрепа и помощ от него. Бях му ядосана, той на мен – също. На шестия месец си стиснахме ръцете и си казахме „дотук“.
    Не е като да не съзнавам собственото си участие в разпада на нашите отношения. И аз направих много грешки в брака си – ужасно труден човек съм. Ходех му по опашката на Дайнюс. А връзката между двама души не е нещо линейно, не е вярно, че ако единият направи нещо недобро, това е началната точка, от която всичко тръгва на зле. Сакатлъкът е заложен в самата комбинация между двамата, ако не е подходящата, никакви компромиси и опити за промяна няма да помогнат. Ние с Дайнюс бяхме живата илюстрация на факта, че само любов не стига. Заради своите грешки в брака ни аз очаквах наказание. Сигурно затова веднага повярвах в диагнозата аутизъм, която залепиха на Цом (така наричаме Томас) точно на втория му рожден ден.
    Бях сигурна: това е възмездието, че омъжена и с малко дете (Томас беше на 7 месеца) се влюбих и че се разведох с баща му. Няма лесна раздяла, още повече когато е имало много любов. Винаги е стрес, особено когато като мен си дете на разведени родители. Питах се как така разбих самолета там, където го разбиха моите родители, и как е възможно да повтарям историята толкова дословно...

    Томас
    Беше много спокойно бебе, всичко изчезваше, когато го вземах на ръце или просто влизах в стаята му. Лигавех го безобразно. Носехме си спокойствие един на друг, бяхме добра двойка. Но тъй като Томас навърши две години, без да проговори, а и проходи късно, започнах да търся специалисти за консултация. И си избрах уж логопед с добра репутация. Докато чакахме пред кабинета, малкият заспа. А специалистката, без да го прегледа, само на базата на 20-минутен разговор с мен, отсече: „аутизъм“. Оглупях. Знаеш ли, че за една нощ ми окапа косата! И ми се разби щитовидната жлеза от този стрес. Уж съм психолог, уж съм начетена жена, но и за миг не ми мина през ума, че логопедката може да е прибързала и да е дала грешно заключение. Въобще не включих, че на Томас му говорим на четири езика едновременно – на български и литовски, а откакто съм с новия си мъж в Брюксел – и на френски и фламандски. И че това го обърква и забавя проговарянето му. Но за това се сетих доста по-късно.
    Тогава, след тази зловеща диагноза, бях готова да го гушна и да скоча отнякъде. Защото, работейки с хора с психични заболявания, знаех, че те го осъзнават и страдат. Аутистите също имат видими признаци на страдание.
    Няколко дни живях с мисълта за самоубийство. Докато не си казах, че обичам сина си безумно и дори и той да не учи, да няма приятели или свои деца, си е мой, мой, мой. И съм длъжна да се стегна и да бъда с него.
    Колко много вина има в тая работа майчинството! „Не направих достатъчно, не се справям...“ Или просто моето мислене е в категориите престъпление и наказание... Осъзнавайки ситуацията, реших, че трябва да осигуря на Цом и братя, и сестри. Тогава вече бях с новия си мъж, Арунас, и поисках от него още деца. Когато поставиха на Цом диагнозата аутизъм, той беше до мен, върна се от Литва, където беше заради дъщеря си, за да ми държи ръката. А Дайнюс, който в Литва работеше с деца с аутизъм, с няколко вербални плесници ми даде също опора. Каза ми, че пак полудявам, че ако някаква „логопатка“ диагностицира спящо дете, то защо аз прихващам нейното малоумие. Започнахме да си пишем по мейла – аз пишех драматични излияния, той обръщаше всичко на смях и по този начин сваляше тревожността ми.
    Дайнюс обича Томас, но само толкова. Не е готов да прибави и действие към това. Вижда го, общува с него и сега, след развода. И дотам. Не е готов да промени нищо в живота си, съобразявайки се с едно мъничко създание. Продължава да се чуди защо аз, купувайки някакви миниатюрни джинси за детето, ги целувам още в магазина. Нарича ме досадна и обсесивна майка.
    Вече като възрастни ние наистина много често повтаряме историите на родителите си. Същото беше и с баща ми, с когото дълго нямахме никаква връзка. Започнахме да се виждаме и да говорим. Но това изтрая точно две години.

    татко
    Когато излезе броят на EVA с текста за мен, го изпратих на баща ми, с когото от години не бяхме се чували или виждали. Казвала съм ти, че съм дете на разведени родители и той не се е интересувал от мен, с това отхвърляне е белязал живота ми, осакатил го е. Та с публикацията във вашето списание аз за малко възстанових отношенията си с татко. После обаче отново ги разбихме – по същата причина, поради която се разделих и с Дайнюс. Заради отказа и на двамата да променят нещичко в живота си в името на едно дете.
    Като начало спазвах желязно препоръката на логопеда Цом да не гледа телевизия. Вкъщи 6 месеца не пускахме телевизор. И изведнъж, докато бяхме на гости у баща ми, той гордо ни показа новата си плазма. Настояваше на всяка цена да гледаме и не пожела да се лиши от това дори когато поисках да я изключи заради малкия, който веднага се залепи. Помолих баща ми да го изгаси, а той каза: „Егати, едно толкова малко дете, а трябва да си променям навиците заради него.“ Не издържах, избухнах, изпокарахме се и прекъснахме още веднъж всякакви отношения. Този път не заради мен самата, а заради сина ми. Децата неизменно променят живота ти, ако не си готов за промяна, по-добре не се захващай, как не го разбират?!?
    Питаш ме защо след развода с Дайнюс не съм си върнала бащината фамилия. Ами защото аз харесвам мъжа си повече от баща си. Затова не съм Николова, а Чуринскиене, а сега към тази фамилия ще прибавя с тире и Винчуне, фамилията на втория ми мъж.

    Арунас

    С Арунас Винчунас се запознахме още преди развода с Дайнюс. На един прием в литовското посолство, където всъщност бяхме заедно с бившия ми мъж, тъй като все още имахме общ бизнес. Аз, сама жена с бебе, се влюбих безпаметно ей така, от пръв поглед. Всъщност беше друго. Арунас ме покани в колата си, защото след приема трябваше да отидем някъде другаде. Каза ми: „В жабката има музика. Избери какво да слушаме.“ Ей това ме свали, направо ме закова! Бях изкарала години в борба за правото да избирам музиката – трябвало е да бачкам, да плащам, да се карам. А този мъж просто ей така ми го даде това право. Остави ме да водя. И ме спечели.
    Влюбването ми в Арунас ескалира през тези две години, в които се познаваме. Бяхме много тегави, доста си поблъскахме черупките, преди да се поканим един друг в живота си истински. Много исках да имам още деца след Томас и забременявах, но и спонтанно аботирах. Загубих три бебета и това ни вкара с Арунас във филма „Престъпление и наказание“ и ни смачка. Имах чувството, че не ми се полага любов по право като на всяко нормално човешко същество. Че я крада от сина ми, от мъжа ми, с когото не се бяхме разделили юридически. Три неуспешни бременности за година и половина след раждането на Цом – не може човек да не започне да се чуди защо това, защо на мен... Особено когато си с мъжа на живота си, ад е да не ти се получава.
    Две години прекарахме на дъното, крепейки се един друг да не се разпаднем. Мисля обаче, че ужасът е имал смисъл, защото скрепи връзката ни. И най-неочаквано открихме причината за това, което смятахме за зла прокоба, в изхвръкналите ми очни ябълки – разбитата функция на щитовидната ми жлеза се оказа причина за пълния хормонален срив, благодарение на който не мога да задържа плод в утробата си. Надявам се след лечението да успея...
    Не сме мислили за осиновяване. Не съм сигурна поне аз, че ще се справя с отглеждането на осиновено дете. Трябва да мога да бъда коректив на дете, но не съм преработила своите преживявания. Работила съм с такива деца. И всеки, който твърди по този свеж начин, че се справя, да влезе в подфорума „Осиновени деца“ в bgmama.
    Първичната рана от изоставянето е най-лошото, което може да се случи на едно дете. Това е фундаментът на човешкото изграждане – майката, която непрекъснато се връща. Шест месеца без такава фигура и лежиш на кушетката, докато станеш на 60. Аз освен това не съм достатъчно добър човешки материал, за да осиновявам. Имам травма от изоставянето си и не бих се скачила с едно дете със същата травма. Не е здрава почва това. Хората така се скачват – по слабите си места, не по силните. Така се скачихме и с Арунас, с идентичния си детски опит. И това резултира в идентични поведения и в разбирателство. Начинът, по който баща ми изчезна, ме сближи с мъжа ми. Няколко месеца ни беше страх да се сближим и всеки беше в своя затвор. Когато започна разговор за детството, се докоснахме.
    И двамата бяхме фактически приключили с предишните си бракове. Но беше трудно да излезем от тях. Дъщерята на Арунас, като ме видя за първи път, щеше да падне – освен че не е никак забавно баща ти да се появи с друга, аз бях със скъсани джинси и шапка на черепи. Но по-нататък взе да не ми се плаши...

    послепис
    Станислава вече е с фамилия Винчуне, живее в Белгия и се радва на постиженията на Томас. Вместо да разказвам, нека цитирам част от последния й мейл: „Току-що влизам в къщата в Брюксел след повече от месец летуване с колата от страна в страна – детето, Арунас и аз. За това летуване Томас се научи да плува и на цифрите от едно до девет, ама не папагалски, а разбира защо едно е по-малко от три примерно.
    Second Life ще излезе след три месеца в Литва с твърди корици, подвързия и за космическа цена. Почнаха да пристигат предложения и от други страни... искат и „Хванаха ме да крада“.
    ...Не знам за теб, но мен направо ме е страх да прочета текста, който си написала. Имаш ти някакво качество да развързваш езиците на хората, а аз не съм точно от тези с най-разхлабени езици. Трудно време беше, разказах ти неприятни неща, едва сега започвам да се съвземам...


    Ваня Шекерова


_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Ное 01, 2011 11:59 am Профил
 [ 64 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Следваща


Кой е на линия

Регистрирани потребители: CommonCrawl [Bot]


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov