Последно посещение: Пон Сеп 27, 2021 3:02 am Дата и час: Пон Сеп 27, 2021 3:02 am




 [ 70 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Следваща
Нещо , което се случва 
Автор Съобщение
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва




За разлика от елините, римляните са прекалявали във всичко! ;)

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Мар 09, 2011 11:45 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Моника Белучи


Тя е една от най-сексапилните и желани жени. И като такава има своя теория за успешен брак. Моника Белучи категорично заяви, че изневярата не е толкова важна, стига мъжът й да я уважава. 46-годишната актриса сключи брак с Вансан Касел през 1999 г. Роди му две деца – шестгодишната Дева и десетмесечния син Леони. „Смешно е да очаквам да ми е верен, ако не сме се виждали два месеца, например. Важно е уважението, да се познавате истински, да имате емоционална връзка, да си имате доверие. А не толкова дали ще ти е верен сексуално. Много по-важно е да знаеш, че ще бъде до теб, когато имаш нужда от него. Отколкото дали ти изневерява или не“, заяви Белучи.



_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Мар 15, 2011 9:21 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Охлювите


Денят започна ужасно. Ужасен беше и в средата. Вечерта направо ми идва да си дръпна шалтера. Това не е нещо ново и решавам да отпусна в едно любимо заведение. Пускат моята музика и винаги има какво да клъвна. Вече предвкусвам поредната нощна принцеса.
7:30. Трябва да убия времето до мръкване. Два часа. Надувам ‘Karmacoma’. Влизам в нета и потъвам във влажните дебри на един малко-кървав порно сайт, като едновременно се ровя в галерия на сюрреалисти и абстрактни експресионисти. Точа смешно филмче - някаква кака върти свирка на кон, който й свършва в устата, тя се задавя и повръща - и попадам на картина на Рене Магрит. Отделям й към шест секунди, колкото и на предишните на Ротко и Полък. Компът забива. Посягам да рестартирам. Изведнъж ме блъсва. Това е любимата картина на една приятелка, която лежи парализирана някъде в ‘Стрелбище’. Не съм я виждал от години. След катастрофата. Изхвърлил съм от ума си всички спомени, освен гълъба и . . охлювите. Взирам се в картината поне петнайсет минути. Казва се ‘Голямото семейство’. Контурите на огромен, излитащ над нощно море гълъб. В очертанията на гълъба е ден, от онези спокойните. Пронизва ме болка в слепоочието и излизам, както съм по чорапи. Сядам на пейката в обраслия с треволяци и фасове заден двор и се взирам безизразно в стъблото на дюла. След безкрайността на няколко секунди до съзнанието ми допълзява колония охлюви, полепнали по кората. Разщъкали са се след дъжда. Изтичвам до вкъщи да взема плик без ясна мисъл какво правя, но след като напълвам половината се чувствам като възбуден семкоман. Сякаш е на живот и смърт.
Пликът е пълен, но продължавам да събирам и след като мръква. Лазя и опипвам с длани. Адски много са. Не се спирам, дори когато някакви опиянени фенове започват да хвърлят бомбички от етажите след гол на ‘Левски’. На това му казвам Апокалипсис Сега.
10:30. Дванайсет кила охлюви, кален, мокър и доволен. Взимам душ, такси и директно в ‘Стрелбище’. Не съм сигурен дали живее още там, но през цялото време се хиля. Представям си как пускам охлювите да окупират таксито и след това шофьорът влиза в клиника с халюцинации и фобия.
Отваря ми в модерна количка, със стреличка Дартс в ръка. Поглежда ме сякаш сме имали среща. - Влизай, казва. Влизам. Замеря ме с дъвка. Смешно ми е, същевременно стресът ми е убил половината охлюви. Сядам и поглеждам книгата на масата – Рембо. Вярно, че са му отрязали крак, но какво . . .
Изведньж всичко ми се нарежда, като при Маргарита на Булгаков. Когато се намазва с магичния мехлем. Книгата, дартса, разпилените оригами наоколо. Започвам да се смея, а тя казва: Помниш ли, когато ходехме по клубовете и се правехме на гаджета с отворена връзка. Всички така се впечатляваха. Можехме да забием когото си искаме. Кехлибарените й очи проблясват. -Мислехме, че взимаме от живота, а всъщност . . . Успя ли да се измъкнеш без присъда?- Да, нали нямах осемнайсет. Спомням си как до преди малко лазех из двора под обстрела на пиратки, преследвайки виетконгските охлюви . . и се чувствам лек, като в утроба, за пръв път.- Нося ти букет, казвам. Тя поглежда разцъфналите по върха на плика охлюви.- Аз пък имам ваза. Взима плика, обръща количката и се изгубва в сянката на коридора. Не мърдай оттам, вика. Поглеждам репродукцията на стената. ‘Завръщането’ на Магрит. Отдолу с молив е написано ‘Човек в себе си се губи и в себе си се преоткрива.’
Сякаш след миг се връща със синята чиния охлюви с камембер. Преяждаме, пушим хука, плашим мравките с Вагнер. Въобще не забелязвам кога се е съмнало . . .


. . .Капките падат върху мен като на забавен кадър . . туп . . вечност . . туп. Разбиват се по лицето ми с грохот. Ако искам, мога да се провра между тях, да избягам от дъжда, но седя и не мога да мръдна. Наблюдавам отломките дъжд, небето се разпада върху мен. Всяка капка е лупа, през която гледам как вселената се превръща. Не съм подозирал. Виждам тревите, стръковете им са колосални остриета, зеленото е ослепително, очите ми сълзят. Отпускам се в прииждащата тишина. Вълната ме отнася.

Примигвам и поглеждам плика. Охлювите са се разщъкали. Отлепвам ги и ги пускам обратно вътре. Почти е пълен, но си давам сметка, че не съм тук заради тях, а за тези няколко секунди преображение. И заради нея. Все се връщам към изненадата си, когато я видях в количката. Такава усмивка не се вижда в количка. Такъв тичащ поглед.

- Първо се опитах да се самоубия, разказва ми тя в онази вечер, но ме усетиха. После тишината победи. Знаеш ли колко рядко човек е истински себе си? Само напълно сам, на непознато или тъмно място, без никакъв шум. За онези седемнайсет години не ми се беше случвало нито веднъж. За пръв път осъзнах колко искам да живея, да оставя всяка нужда в мен да разцъфне. Идваше ми да крещя, да плача, да се смея. Единствен приятел ми стана количката. Загубих красотата си, властта върху околните. Но се чувствах жива, жива до пръсване. Много мислих в онези дни. Хората наоколо ми се струваха герои от някакъв сапунен сериал. Дори собствените ми родители. Какво ли не изчетох в болницата, а и след това. С новите си очи открих стари очевидности. Извади томче от библиотеката, отново Рембо:
‘Някога, доколкото си спомням, животът ми беше пиршество, на което се разтваряха всички сърца и се лееха всички вина. Една вечер взех Красотата на коленете си. И ми се стори горчива. И я охулих.’
Така се почувствах тогава и си мислех . . всяка съдба е толкова пъти изживяна. Усмихва се. Ние сме прашинки, повтарящи спиралите на вечността, а си мислим, че животът се върти около нас. Толкова пъти се е случвало всичко. Чак е банално. Започнах да се интересувам от История. Не онази, курвата, а от вътрешночовешката. Открих филмите на Вендерс и Торнаторе. Преосмислих любимите си художници. Помниш ли как се захласвахме по Дали, по неговата различност. И по остроумието на Оскар Уайлд. Всъщност съдбите им са били тъжни. Творчеството им - показност. След онази нощ с колата, Дориан Грей се превърна в Щастливия Принц.
- Време е за танци, казва и с лукаво намигване ме изважда от вцепенението. Отива до уредбата, пуска някакво миксирано танго с техно елементи.
- Ще танцувате ли с мен, белисима, подава ми ръка и ми се смее. Започваме да се въртим лудешки, клатя количката й на две колела и ритам столовете встрани. После я вдигам на ръце и я въртя. Въртя я като дете и се чувствам тригодишен. Тя писка и маха. Безжизнените й крака изглеждат живи. Изпочупваме саксиите и се просваме изтощени на дивана. Светът продължава да се върти.


. . . .

- Пускай, вика тя и е красива в опиянението си. Южният парк е пълен с такива хълмове и стръмни нанадолнища.
- Ти луда ли си? Страхът плъзва по мен като стоножка само като гледам надолу. Все още не успявам да се отпусна. Кой от двамата е инвалидът?
- По-зле от това няма да стана, щипе ме и ме замеря с поглед. Как само ще те наритам.
Какво да отговоря на това. Мен сериозно ме е страх. Ами ако вземе да се пребие. Тя вижда, че съм се спекъл и ме хваща за ръката.
- Добре, ще ти разкажа една история, за да разбереш, че не се шегувам. Имало едно индианско племе, в което съществувал ритуал, младежите и девойките на определена възраст трябвало да скочат от скалите, долу, където се разбиват водопадите. Някои си чупели краката, имало и смъртни случаи. Никой обаче не се замислял, открили били вредата от мисленето, знаели, че тялото е само черупка, която да запълниш със смях и свобода. Истинската същност на човека е яйце от светлина, светлина, която е крила. Това казвали и скачали. Инцидентите били рядкост. После дошли хората с бради и брони. Обявявили племето за диваци, защото кой нормален скача от скалите, и ги изколили. Сам избери дали си потомък на първите или на вторите.
- Е? Поглежда ме очакващо.
- Добре де, нека да са първите, казвам и се предавам на неустоимата й лудост. Тя пуска пръчката, която до момента е стискала зад количката.
- Винаги остава и метода на вторите, казва и се хили.
- Щом е така, ще се пуснем заедно. Изненадвам я, но само за миг.
- Скачай, отвръща и обръща количката към нанадолнището.
Закрепям се някак отзад, като се навеждам над нея за баланс на тежестта. Отблъсквам се и литваме. Ускорението е главозамайващо. Телесният ужас се смесва с еуфорията. Времето сменя предавките и всяка стотна се пълни с усещания.
После идва падането. Количката се препъва в неравната почва, тя се бухва в тревата отстрани, а аз политам напред като Карлсон. Летя и си мисля. Започвам да вярвам, че наистина целият живот може да ти мине пред очите за секунда, но по-скоро такъв, какъвто е могъл да бъде. Гледам пред мен едно пънче. Тънко е и някак заострено. Специално за мен. Виждам как мравките се катерят по него, а отстрани има дървесна гъба. Мисля си какъв късмет ще е да падна точно върху него. Еми моят късмет.
Болката разцъфва като цвете. Толкова е силна, че не викам. Всичкият ми въздух е мигрирал, а в очите ми бенгалски огън. Сурва весела година . . кой намаза със лайна пъстроцветната дъга . . тате, пишка ми се . . врррууууум . . в главата ми изплува стих.

‘Дъхът ми секва, застивам;
сноп птичи пера пламват,
мирис на смърт в едно цвете.

Без поглед, без дума, зинал;
уплашен да зърна или да се извърна;
миг празнота в перленосиво.

Загледан в себе си, гледам как се гледам.’

Отново съм в това измерение. Болката се оттича и мислите ми се разщъкват. Има нещо изключително в силната болка, толкова е наситена, че ми доставя удоволствие. Носи неописуемото усещане за рязка промяна, чувствам се космонавт. Хубаво е да си друг за миг.

Виждам, че тя ме гледа и се смее. Цялата е изподрана и окаляна. Не мога да устоя и прихвам в симфония от цвилене и грухтене. Всичко ме боли . . Лицето от кикота, а хълбока от пънчето. Куцаме с количката към къщи. Останалото от деня е следствие. Смях и свобода.

. . .
Стадо разюздани охлюви. Препускат с петдесет километра в година през сърцето на съня ми. Прилив от видения . . всички алюзии се срещат . . бързоходния ездитен охлюв от ‘Приказка Без Край’, вкаменения праисторически охлюв в Гранд Каньон, охлюва творец, строящ си къща със секретите си, а на покрива му инкрустирана . . спиралата на вечността.
Двуполовата същност на охлюва ми напомня Адам. Бог го създал андрогин, завършен, съдържащ в себе си мъжкото и женското начало. Но Адам бил самотен и помолил създателя си за същество, с което да споделя красотата на Едем, същността си. Тогава Бог извадил от Адам едно ребро и изваял от него Ева, разделяйки единния човек на мъжка и женска половина. Така Адам получил компания, с която да споделя съвършенството, но също познал самотата и съдбата вечно да се търси и намира.
Сънят отново ме размива . . преплитат се образи . . спомени за голямата нужда и голямото бягство . . за едно по детски неосъзнавано щастие, имащо нужда от грехопадение . . образи на гордост, страх, на бездна, падане и смях, на синя чиния.
Всичко се върти. Нещо влажно ме докосва. Охлювеното стадо е по мен. Усещам величественото им прииждане . . облекчаващо, непосилно щастие. Хермафродитната им музика ме залива . .
‘Облягам се на вятъра . .
Преструвам се, че съм безплътен . .
Броя нло-та в небето . .
И в този момент съм щастлив . .
Иска ми се да си тук.’*
Пак охлювено мокро докосване. Отварям очи и те виждам надвесена над мен в леглото. Красива, пронизваща ме с онази обичащо-иронична усмивка Сукуба*.

* Инкюбъс, ‘Wish You Were Here’.
* Инкуби, Сукуби – в митологията духове, които се съвкупяват нощем съответно с жени и мъже.



Nav

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Мар 16, 2011 10:29 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Правете като каталунците



И на 23 април отбележете с романтичен жест Световния ден на книгата. Векове наред на този ден в Каталуния, Испания се чества La Diada de Sant Jordi , който винаги се е свързвал с празник на книгата и с една романтична традиция - на жените се подарява цвете, а те от своя страна дават знанието на мъжа, подарявайки му книга.
Още на 16 април, събота, обаче може да отидете в градинката пред Народния театър в София и да се включите в Голямата размяна на книги, която ще се случи по инициатива на издателство Колибри. Всеки, който има книги, които не чете или е прочел и е готов да преотстъпи, или по случайност притежава две копия от книга, има възможност да ги донесе и да си избере други. Това е по-мек вариант на популярния по цял свят буккросинг – инициативата да се оставят книги на публични места, за да бъдат взети и прочетени от други хора.

Пред Народния театър на 16-и ще се говори за книги, ще се спори, ще се импровизира, ще се чете наглас.
Следвайки испанската традиция, всяка дама ще получи подарък от организаторите -
цвете като символ на знанието, което тя предава на мъжа. Афтърпартито е в бар „Петък“.







_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Апр 14, 2011 10:10 am Профил
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 18, 2008 6:21 pm
Мнения: 336
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва

Инвестициите в печатарския бизнес значително са намалели



14:17
14.04.2011 г.

Всяка година около 70 печатници не успяват да се преборят с кризата и прекратяват своята дейност. Това стана ясно при откриването на 12-тото издание на изложба за печатна комуникация „ПринтКом" от 13 до 16 април в Международен панаир Пловдив.
Въпреки намаления обем на работа, трайно заети в печатарския бранш са 10 хиляди души. Те работят в близо 1000 фирми, половината от които са печатници. На изложението в Пловдив обаче се представя само една печатница, което е показател за настъпилите промени в бранша.
„Знаете ли защо има по-малко печатници представени - тъй като дигиталният печат, цифровият печат, навлиза изключително много в печата.", заяви Милчо Боров от Българската асоциация по информационни технологии.
За да издържат на конкуренцията, всяка година около 10% от фирмите преминават на дигитален печат. От бранша отчитат много добро качество на продукцията и макар и слабо увеличаване на износа.
„Тъй като и условията, които ни дават като страна - член на ЕС за бързи и директни доставки, помагат да сме силни на европейския пазар", заяви Венцислав Алексиев - Съюз на печатарската индустрия.
Инвестициите в бранша намаляват значително. Само за година те са спаднали с 40%. Не липсват обаче и положителни знаци за бъдещето на този отрасъл.
Венцислав Алексиев - Съюз на печатарската индустрия: „Има ръст на вноса на материалите, макар и незначителен, което показва, че отрасълът работи. Но дали работи с развитие или просто се самоизяжда, това е големият въпрос.
На изложението печатницата на Българската народна банка ще покаже пред широка публика уникалните защити на банкноти и ценни книжа. Мастило, променящо цвета си, невидими изображения, микротекст, нестандартни символи и знаци - това са само част от възможностите, предлагани от печатницата на БНБ.
Фирми и експонати от 23 държави се представят на „Принтком 2011" Те демонстрират най-новите технологии, оборудване и материали в областта на полиграфията и издателската дейност.



Тия живеят във свой собствен свят - малоумници.
Какъв печат, какви пет лева, като няма издатели в българия - само печатари.
Разпространителите са мафия, книжарниците са за консумативи.
Кой ше ви влага бе нещастници :mrgreen:


Пет Апр 15, 2011 7:48 am Профил Facebook Сенат Гласът на блогъра
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 18, 2008 6:21 pm
Мнения: 336
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва

България се превръщала в гето



09:50
14.04.2011 г.

България се превръща в гето. Това мнение изразиха вчера от Центъра за демографска политика, които представиха резултатите от семинар, свързан със заплахите за етнодеформация и дебългаризиране на обществото. Според представители на центъра демографската ситуация у нас е повече от драматична, а политиците и отговорните институции нехаят.
Според проф. Петър Иванов от центъра последното преброяване на населението е било направено, за да не излязат на светло етническите процеси у нас. Той обясни, че на обществото не стават ясни процеси като билингвизъм, езикова асимилация, изменение на целостта на етносите и др. Според Иванов гетото се заражда в много изоставени български селища, които се превръщат в незаконно владение на един етнос. Той даде за пример данните от преброяването на НСИ, според които в 186 български села не живее нито един човек, като най-силна е тенденцията за обезлюдяване на Северозападна България.


Това даже няма да го коментирам...


Пет Апр 15, 2011 7:49 am Профил Facebook Сенат Гласът на блогъра
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
България от 20 години е гетото на Европа.
А за билингвизма - имам конкретни наблюдения.

В един от апартаментите в блока ми живеят студентки. Такъв турски език пердашат, че като изляза на терасата все едно съм в турски сериал. Носят джинси, но косите им са изцяло покрити с кърпи.

И в Турция такова чудо не съм виждала.

На това население /т.нар. помаци/ така им промиват мозъците, че ще се наложи като във Франция да приемем закон срещу религиозните символи.



Ето ви картинка от с.Рибново. По-лошо от османското владичество:





а булката тук е като от африканско племе




_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Апр 15, 2011 9:48 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Апр 15, 2011 9:53 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
"
Един истински приятел не го интересува имаш ли пари, дали си в настроение, колко тежиш, че домът ти е разхвърлян, каква кола караш, твоето минало или дали семейството ти е пълно с полудели хора. Разговорите с него продължават от там където са спрели макар да минават месеци помежду им. Обича те какъвто си. Сложи с

и това на стената ако имаш поне един истински приятел. Те ще разберат кои са!

ф бук статус

един истински приятел, го интересува дали имаш пари, за да може да ти купи хляб, ако нямаш. един истински приятел го интересува дали си в настроение, защото ако не си - той знае нещата, които те вадят от депресия и ако трябва ще се прави на клоун, за да излезеш от тъмното. един истински приятел, знае колко тежиш, но не му пука затова, защото знае как грее усмивката ти. един истински приятел, знае че домът ти е разхърлян защото правиш ремонт и запрята ръце да помага. един истински приятел не дава пет пари за колата ти, защото ще те изведе на разходка някъде където не си бил , а ако имаш таралясник, ще разказва че се возиш в каляска. един истински приятел приема миналото ти, защото то е част от това кои си днес. един истински приятел те спасява от лудите хора в семейството ти и е дори по луд от тях, като казва - я ми дайте определение за нормалност. един истински приятел те обича винаги -и без пари и без кола и със минало, затова е истински приятел и затова такива са малцина


един истински приятел, няма нужда от твоя статус във ф бук, за да разбере , че е такъв.





sowhat

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Май 03, 2011 12:51 pm Профил
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 18, 2008 6:21 pm
Мнения: 336
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва

Най-ексцентричните милионери





От милиардерът, който не притежава дом, нито кола до милионерът, който кара дъщеря си да работи в Макдоналдс:


Милардерът- бездомник

Никълъс Бергруен не е милионер, а милиардер, но не притежава никакви имоти, защото е загуби интерес в притежанието на каквото и да било!
Когато станал на 46 години, милиардерът решил, че имотите не само, че не са интерес за него, но дори са бреме и започнал да продава - продал апартамента си в Ню Йорк, имението във Флорида, единствената си кола.
Според сп. „Форбс" през 2010 неговото състояние възлиза на 2.2 млрд. долара.


Милионерът, чиято дъщеря работи в Макдоналдс, за да научи стойността на парите

Премиерът на Тайланд накара дъщеря си да работи в Макдоналдс!
Неговата дъщеря е студентка, но това не означава, че баща й ще й плаща разходите. Премиерът Таксин Шинаватра казва, че самият той е работил в KFC, докато е бил студент в САЩ.
Шефът на Макдоналдс за Тайланд казва, че премиерът сам отишъл при него и го помолил да даде работа на дъщеря му. Помоли ме да не я третирам по-различно от останалите служители, уверява той.


Милионерът, който раздаде всичките си пари

Карл Рабедер израснал е бедно семейство и мислел, че ако е богат ще бъде по-щастлив. Когато забогатял обаче разбрал, че парите не носят щастие.
За това решил да раздаде 3-те милиона паунда, които притежавал, до последното пени.
Той продаде и вилата си в Алпите, както и имението си във Франция и се преместил в малка планинска къща в Инсбрук.
Той не е оставил нито стотинка от парите за себе си - всичко е раздадено на фондации от Централна и Латинска Америка.


Милионерът - куче

Със сигурност винаги ще има хора, които ще имат повече пари от вас, но как ще се чувствате, ако сте по-бедни и от куче?
Запознайте се с най-богатото куче в света - немската овчарка Гюнтер четвърти.
Той е наследник на немската дукеса Карлота Либенщайн.
Гюнтер притежава 372 млн. долара, които държи във фонд. Наскоро си купи вилата на Мадона в Маями.


Британският милионер, който планира да живее с племе в Африка

Британският милионер Греъм Пендрил се натъкнал на кенийско племе Масаи докато бил на почивка в Африка. Той се сприятелил с тях и успял да им помогне да решат племенен диспут, за което бил удостоен с почетен сан в племето. Церемонията включвала принасяне на крава в жертва, а господин Пендрил трябвало да пие урина на бик.
Когато се върнал в родния Бристол, 57-годишният Пендрил продъжил да се облича само с роба и сандали.
Пендрил, който е антиквар, е подарил всичките си костюми на фондация и планира да продаде жилището си и да се премести да живее в колиба с африканските си приятели.


Милионерката, която продължава да работи като медсестра

40-годишната Карен Шанд, която спечели 1 милион паунда от ТВ лотария заяви, че няма намерение да се разделя с работата си в болницата. Като сестра в кардилогично отделение тя печели пи 40 000 паунда на година.
Карен спечели един от най-големите джакпоти в британската ТВ история с телефонно обаждане и правилни отговори на 6 поредни въпроса.


Лошият милионер

Ресторанти в американския град Норт Райт с години се оплаквали от един и същ проблем - някой често оставял изпражнения пред вратата им.
Терорът продължил години, а от него се оплаквали кафенета, ресторанти, закусвални, барове. В крайна сметка видео-запис от един ресторант разрешил мистерията.
Камерите показват как 71-годишният гражданин Салваторе Керето се приближава, сваля панталоните си и се облекчава пред вратата на ресторанта. Г-н Салваторе не е обикновен пенсионер, а притежател на имоти на стойност няколко милиона долара. Мотивите му - милионерът просто се забавлявал.


Супер-расата

През 1980 година милионерът Робърт Кларк Греъм решил да отвори банка за сперма, в която да складира генетичен материал на нобелови лауреати с цел създаване на супер раса. Той събирал материала в банка в Сан Диего. Тъй като нямало много желаещи за донори сред лауреатите, а и повечето били на възраст и не се знаело колко качествена ще е спермата, той решил да разшири критериите. Донорите трябвало да имат висок коефициент на интелигентност, да имат семейства, а по-късно той решил да приема и спортисти.
През 1983 Греъм се похвалил, че пази генетичния материал на три нобелови лауреата.
Банката за сперма затваря през 1999, след смъртта на Греъм. От нея са направени 229 бебета (макар нито едно да не е от материал на тримата нобелови лауреати).


Пон Май 16, 2011 8:44 am Профил Facebook Сенат Гласът на блогъра
 [ 70 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Следваща


Кой е на линия

Регистрирани потребители: CommonCrawl [Bot]


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov