Последно посещение: Пон Сеп 27, 2021 4:06 am Дата и час: Пон Сеп 27, 2021 4:06 am




 [ 70 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Следваща
Нещо , което се случва 
Автор Съобщение
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Ламборгинито вози малко твърдо ... но моята любима кола защо не е тук ?! :P






може и този вариант







Виго, нямам представа коя искаш! ;)

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пон Фев 14, 2011 9:31 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Мястото на детските въпроси


Да ви кажа ли къде е това място? По мои изчисления се пада малко на север от Шангри-Ла, на изток от Рая, на запад от Невърленд и на юг от Землемория. Не можете да го намерите? Хм, аз също...

Трудно се намира - вярно е. И как да е иначе - имаме си държава за оправяне, колеги по перо за псуване, световни съдбини за предъвкване и сто кладенеца, от които да гребем доводи...

Едно 13-годишно дете тук обаче се вълнува от шапката на Бруно Марс, Хана Монтана и цикламените кичури за коса. По тези въпроси дискусия не може да се състои - не и под високомерните носове на всезнаещата възраст, която пише, брише, плюе, крещи и се опиянява от собствената си интелектуална (не)състоятелност...

Държавата трябва на перата ни когато е мащеха или разгонена блудницa, крещяща за "оправяне" по всевъзможни начини...

Историята ни трябва когато е шарена атрактивна хапка, на която можем да сложим лютостта на някое "замайващо" разкритие и шепата сол, с която да вгорчим живота на някой да противоположното мнение...

Изкуството ни трябва когато е повод за разпъване на палатките на враждуващите лагери. И на други палатки, неподходящи за детската аудитория - къде от Его, къде от зле замазан опит да се докопаш до нечии гащи...Бе, схващате идеята, нали?

Музиката ни трябва като контрапункт на чалгата - като знаме на добрия ни вкус, като разграничител и белег за класа, зад които спокойно можеш да пльоснеш социално-естетическото си превъзходство. Чрез псувня, разбира се!

И децата - децата трябват на будната ни съвест и на логореята ни само когато се топят от мизерия в зловещи институции или когато умират в болниците... Когато са здрави, жизнени и около нас и задават въпроси с детско любопитство, ние ги подминаваме. Кви сте вие бе, знаете ли колко битки има за водене тук, ехеееееееее...

Да, шапката на Бруно Марс наистина е в пъти по-важна от ежбите и езикочесането. Защото тя не е просто шапка - тя е боата, поглъщаща слон. И невидимката - онази, която сме нахлупили на децата, за да не виждаме будните очи, откриващи света. Защото ще ни боли от собствената ни безполезност...

Какъв свят ще оправяме, след като не можем да кажем на едно дете откъде да си купи радост, била тя и под формата на цикламени кичури? И защо си мислим, че сме по-големи, по-значителни и по-важни от тази радост?

И защо ми стана някак нечовешки гадно, пишейки това?



frina


_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пон Фев 14, 2011 10:51 am Профил
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 18, 2008 6:21 pm
Мнения: 336
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Алба слънце мое ненагладно и твоята не е лоша ама макларъна ф1 просто ми е любим, ко бех жена щех да му пусна :oops:






Кое е по-опасно - жена ви или сериен убиец?







Хората се страхуват не от каквото трябва и обратното - не приемат за заплаха нещата, от които би трябвало да се страхуват. Вашата съпруга и домашният любимец на съседите са много по-опасни за вас от сериен убиец или гърмяща змия.
Вижте някои любопитни факти от застрахователната статистика в САЩ:
Съпругата или сериен убиец - кое е по-опасно?
На година в САЩ биват убити около 15 000 души.
От тях около 100 души са жертва на серийни убийци (въпреки че според някои те са подценени и истинският брой е 1000).
Около 2700 души са убити от брачен или интимен партньор. От тях 80% са мъже. Убитите жени в САЩ са само 20% от всички убийства, но половината от тях са жертва на партньорите си.
Тъй или иначе, убитите от партньорите си са най-малко 3 пъти повече от жертвите на серийни убийци.
Няма статистика за това каква е вероятността да бъдете убит от партньора си, ако той е сериен убиец. Застрахователите цитират случая с Денис Рейдър - един от най-известните серийни убийци в САЩ, който в период от 20 години е убил 10 жени. Той бил добър съпруг и баща на две деца, ходел редовно на църква. Имал е 33-годишен брак, а жена му не се е оплаквала нито веднъж от лошо отношение.
Кое ухапване е по-опасно - от гърмяща змия или домашния любимец на съседа?
Ухапванията от кучета в САЩ са около 4 милиона на година, а от змии - около 45 000. Ухапването на гърмяща змия само по себе си е по-смъртоносно, но вероятността да попаднете на такава не е много голяма, докато кучетата са в изобилие.
Ухапванията от кучета също могат да бъдат смъртоносни. В света смъртните случаи след такива са около 40 000 на година (най-вече това се дължи на заразата от бяс).
Кое е по-опасно - да шофираш през деня или през нощта?
Най-много загинали на пътя в САЩ има във времето 17:00 - 19:00 часа.
Това, разбира се, се дължи на факта, че по това време пътищата са най-натоварени. През нощта стават по-малко произшествия, но вероятността да попаднете в такова е по-голяма. 54% от смъртните случаи през нощта са по вина на алкохол, докато през деня пияните шофьори са отговорни за 18% от фаталните инциденти.
Кои живеят повече - жените или мъжете?
Преди години смъртността при жените е била много по-висока от тази на мъжете, но това се е дължало на високата смъртност при раждане.
Днес, при положение, че повечето жени раждат под лекарска грижа, този проблем е овладян и се случва обратното - в почти всички държави в света жените живеят по-дълго от мъжете.
Вижте статистиката на продължителността на живота - в скоби са дадени цифрите за мъжете, а с плюс е отбелязано колко по-дълго живеят дамите: Африка (50, +4), Индия (62, +2), Китай (68, +3), Латинска Америка (69, +7), САЩ (73, +7), Европа (74, +6), Япония (77, +6).
Студ или слънце?
Всички сме гледали филми, в които героят измръзва и се налага ампутация на част от тялото. Наистина ужасяващо!
Освен ако не ходите често в планините или в северни държави обаче, би трябвало по-скоро да се притеснявате от слънцето на плажа.
Почти всеки човек получава слънчево изгаряне през лятото поне един път. То не изисква лечение в болница, но последствията биха могли да се окажат тежки - счита се, че честите слънчеви изгаряния могат да предизвикат рак на кожата.
Конкретни данни - през изминалата година 24 души са хоспитализирани в Англия заради измръзваме (22-ма от тях са мъже). При половината от тях е имало случаи на некроза на тъкан.
В същото време една трета от американците признават, че през изминалата година са получавали слънчево изгаряне.
Кое е по-опасно кокаин или хероин?
Около 2500 зависими от кокаин умират в САЩ всяка година. Починалите от хероин са 2 000. Въпреки това, хероинът е по-смъртоносен, защото употребяващите го са много по-малко от тези, ползващи кокаин.
Вероятността да се предозира смъртоносно хероин е с 10 пъти по-голяма, отколкото при кокаина.
Трябва да се отчете и че при зависимите от наркотици се увеличава вероятността да починат от съпътстващи заболявания, като СПИН и дори пневмония, тъй като техните организми са прекалено изтощени и не могат да се справят с болести, така както независимите от наркотици.
Автобус или влак - кое е по-опасно?
Смъртните случаи при автобусни катастрофи в САЩ са 330 на година, а при влаковете едва 15. Статистиката обаче трябва да се разгледа по-внимателно. При автобуса се отчитат и жертвите в другото превозно средство, участвало в катастрофата.
Трябва да добавим и средно 340 души на година, които са убити, докато са пресичали ж.п. релси (релсите се пресичат с шосета на над 220 000 места в САЩ).
В крайна сметка, се оказва, че автобусите са по-сигурни като се вземат предвид и изминатите мили - пътуващите с автобус в САЩ изминават около 6 милиарда мили на година, а тези с влак - около 150 милиарда.
При въздушния транспорт се изминават около 600 милиарда мили на година, при средно около 50 жертви.
Мечка или светкавица
В последната година в САЩ има един смъртен случай след атака на мечка и един в Канада. Шансът да бъдете нападнат от мечка е много по-малък от този да ви удари гръм. От гръм в САЩ и Канада загиват по около 100 души на година.
Има и странни случаи за статистиката - гражданин на Северна Каролина пък имаше лошия късмет да бъде ударен от гръм през 2006 и нападнат от мечка през 2010. Той обаче имаше невероятни късмет да оцелее и в двата случая.


Сря Фев 16, 2011 7:15 am Профил Facebook Сенат Гласът на блогъра
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Добре че не си жена, Виго! :P


От изключителна важност е кой е зад волана. ;)




_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Фев 16, 2011 1:33 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
"...Много обичам да гледам как една жена пуши. И със сигурност не съм единствен. Защо всъщност момиче, което смуче цигара, е толкова секси? И защо – въпреки нерядко пепеливия дъх, жлътнатите пръсти и език като непран килим – това въздейства безпогрешно на мъжкото либидо?
Разполагам с попкултурно обяснение. Вземи филмите, които харесваме – какво може да се сравни с Ума Търман в “Криминале”, сключила внимателно начервени устни около онова марлборо? Или, ако съвсем се интересуваш от кино, Одри Хепбърн с цигарето като опасно свободолюбивата Холи Голайтли в “Закуска в Тифани”? Филм ноар - феновете пък не може да не си спомнят перверзното и стилно подръпване на Лорън Бакол в черно-бели класики като “Кий Ларго”, “Да имаш и да нямаш” и “Големият сън”. Да не говорим за легендарната за 90-те Шарън Стоун, която питаше запотения Джордж Зънза да не би да я арестуват за пушене в (иначе тъпичката уж нео-ноар авантюра) “Първичен инстинкт”.

А може и да не е съвсем така. Обичам например и Мария Шнайдер в сцената с маслото, но все още не мога да се приуча да ми става от масло. (...)

Искам да кажа, че не се нуждая от Лорън Бакол, Бети Дейвис или Анджелина Джоли, за да схвана каква експлозивна комбинация представляват женски устни плюс филтър или тютюнев дим плюс дързък поглед. Още невръстен си знаех от първа ръка, че момичетата, които пушат, са моите femme fatale-та и трябва цял живот да ги преследвам неуморно, където и да се крият. Другояче казано – момичетата, които никога не се страхуваха да сложат нещо дълго и бяло в уста. (...)

През 2001 в световен мащаб от болести, свързани с тютюнопушенето, са починали 8.6 млн. жени. Всичко това ми се вижда много.

С право се чудиш защо цитирам подобни факти в есе, на което много му се иска да съобщи, че гледката на пушеща жена е неимоверно сексапилна. Ще ти кажа: защото отвъд статистиката все още има нещо, което аз продължавам да намирам за страшно възбуждащо. И то е, че момичетата, които пушат, в повечето случаи имат в себе си: а) нещо бунтарско, б) нещо много мъдро, по женски мъдро, за каквото ние само можем да мечтаем, в) нещо неосъзнато фаталистко, в част от случаите почти “знам, че цигарите убиват и въобще не ми пука”. В сексуалния си опит до момента съм открил, че г) сексът с момиче, което пуши, винаги е значително по-вълнуващ, и д) ако искаш да ти се случи подобно нещо, по-добре възприеми същото леко бунтарско отношение към живота. (...)

Винаги съм харесвал момичета, чиято мъдрост ги кара да се държат така, сякаш всичко е за последно. Изводът ми е приблизително един: събирай се с жени, които са достатъчно умни, за да гледат смъртта в очите, дори да не са осъзнали надвисналата емфизема или онези плашещи микрофончета, които присаждат на хора, пострадали от рак на гърлото. Препрочети сега първото изречение на този абзац, за да ме разбереш: повечето жени, от които съм получил истинско удовлетворение, са се закашляли, преди да ми кажат нещо мило след оргазъм..."
из "Димни сигнали" Ивайло Цветков

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Фев 16, 2011 2:04 pm Профил
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 18, 2008 6:21 pm
Мнения: 336
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва

Най-странните къщи на 2010 г.




Британското сп. Wallpaper разкри своя топ 5 на най-странните и красиви жилищни проекти, реализирани през 2010 г. От Сао Паоло до Швеция, през Белия дом в Чили, ето с какво ни изненада класацията тази година:

Вила Меtamorphosis, Уудсток, щата Ню Йорк
Макар и да не е най-удобната на света, тази вила определено печели класцията за най-странна.








Вила Vals, Швейцарските Алпи








La Grecia House, Сао Паоло








Townhouse, Ланскрона, Швеция









White O House, Марбела, Чили



Вто Фев 22, 2011 12:12 pm Профил Facebook Сенат Гласът на блогъра
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 18, 2008 6:21 pm
Мнения: 336
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва

Най-високите в света



Всички знаят коя е най-високата сграда в света. Вижте някои други интересни рекорди на височина:



Най-високата сграда - Бурж Халифа, Дубай


Най-високата сграда в света е висока 828 метра и има 160 етажа. В нея се помещават офиси, 900 частни апартамента, Хотел Армани, фитнес на четири етажа, наблюдателна площадка на 124-ти етаж, ресторант и др.



Най-високата пирамида - Гиза, Египет

Тя се намира на 16 километра от Кайро. Никой не знае кога точно са построени пирамидите в Гиза, но се смята, че е било някъде около 2 600 години преди Христа.
Най-високата пирамида има височина равна на 45-етажна сграда. Тя е била висока около 147 метра, но с времето и корозията се е стопила до 137 метра. Била най-високата постройка на Земята чак до 19-ти век! Площта й е 52 842 кв. метра.
Малките блокове, които я изграждат са с тежест 2 тона, а някои от най-големите достигат до 70 тона. За направата на голямата пирамида са били необходими 2.5 милиона каменни блока. Как древните египтяни са построили такова здание и до днес не е ясно.




Най-високият фонтан - Саудистка Арабия

Намира се в Джеда - пристанищен град в Саудитска Арабия.
Водната струя се изстрелва на 312 метра над Червено море със скорост, която достига до 372 км/час. Това е една от важните спирки на поклонниците по пътя към Мека.




Най-високият мост в света - Милау, Фрамция

Висок 343 м. от основата до върха на най-високия си пилон, Милау е най-високият транспортен мост в света. Той е няколко метра по-висок от Айфеловата кула и 37 м. по-нисък от Емпайър стейт билдинг.
По пътя от Париж за Монпелие се минава по Виадукт Милау, който струва 400 000 милиона евро и е открит официално през декември 2004 г. От моста се разкрива приказна гледка към града.
През 2012 година обаче той може да бъде надминат от мост Балуарте, който се строи в момента в Мексико.




Най-високата църква - Улм, Германия

Тя е висока 161 метра и е била най-високата сграда в света в периода 1890 - 1901, но днес е първенец само между църквите. Катедралата е в готически стил и е била пощадена при бомбардировките по време на Втората световна война. Посетителите могат да изкачат 768-те стъпала до галерията на върха й.




Най-високото дърво - Редуудс, Калифорния

Секвоя (Sequoia sempervirens) в Калифорния, издигаща се на 115.2 метра е най-високото дърво в света. Счита се, че то е на възраст над 2000 години.




Най-високата статуя в света - Китай

Висока е 128 метра и тежи 1000 тона. Изобразява Буда прав върху лотус. Намира се в Лушан, провинция Хенан. За сравнение, Статуята на Свободата в Ню Йорк е висока едва 46 метра.




Най-високото виенско колело - Сингапур

То се издига на 165 метра и едно завъртане отнема 32 минути. Хората стоят в затворени кабини, като една кабина поема 28 души, „тежко въоръжени" с камери и фотоапарати.




Най-високото увеселително влакче - Six Flags, Ню Джърси


Клиентите се издигат на 138 метра височина, след което се спускат надолу по спирала. Влакчето ускорява от нула до 200 километра в час за 3.5 секунди. Докато се спуска надолу, има момент, в който пътниците се чувстват в безтегловност.




Най-високата водна атракция - Pilgrim's Plung, Индиана, САЩ

Най-високата водна атракция се извисява на 41 метра. От тази височина тя спуска 10 души със скорост 80 км/час надолу по водна пързалка под ужасяващ наклон от 45 градуса.




Най-високият язовир - Швейцария

Той се извисява на 285 метра, а водата от него захранва с електричество 400 000 домове. Намира се на два часа път от Алпите. Построен е през 1964 г.




Най-високият водопад - Анджела, Венецуела

Със своите 979 метра, той е 12 пъти по-висок от Ниагара. Никой не е знаел за този водопад до 1933 г., когато американски авиатор прелита над него, докато търси златни мини.


Сря Фев 23, 2011 7:51 am Профил Facebook Сенат Гласът на блогъра
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Вкусът на портокала


...поезията е онзи мил портокал, в чийто сок ще потопим ръцете си...
Връзката е твърде бегла, но наистина ми се искаше да започна с това:
Помня, че когато си намерих за първи път блога на Дреси, я попитах около три пъти “Абе ти от тази реалност ли си?”. “Да” – отговаряше упорито виртуалната Тя.
“Ама не, имам предвид НАИСТИНА ли си от тази реалност?” - “Да, бе, НАИСТИНА”.
Подозирам, че накрая вече сериозно щяхме да си досадим, затова тихомълком приех, че тази нещо ме будалка и се кротнах без излишни възражения.
Това – преди 3-4 години.
А едва миналата седмица успяхме да уточним и коя реалност сме имали предвид. Това пък – когато ме зачовърка въпроса съществува ли въобще друга реалност, извън магическата, и дреме ли му на някого за нея. “На никой не му”- отсече Дрес и най-после се разбрахме. Без нито един жестомимичен превод при това!


Та Дреси е голяма работа. Беше си такава и преди да стане известна – мисля, че е от особено значение това да се споменава в учебниците по литература на Бъдещето, когато дамското литературно сдружение Клуб 12 ще се изучава някъде в 11 клас, след кръга “Мисъл” и Далчев и преди Нямам-Идея-Кой, но трябва да е наистина добър в думите, за да си ги мери с поетесите от този постинг.
(Сега вече започвам да обяснявам като хората,защото, ако искаш вярвай, но дори и в магическите реалности понякога си трябва доза конкретика)


Много ми е щастливо да ти представя Клуб 12 – едно ново литературно сдружение, създадено от пет срамно добри поетеси, които вече няколко години играят на прекрасни плетеници от думи във виртуала. Това са: Дреси – Зорница Николова, Нада – Надежда Григорова, Руми Райк – Румяна Райкова,Таня Цветанова и Станислава Станоева.
Напълно съгласна съм, че пет жени в екип звучи доста зловещо и навява мисли за феминизъм, купища обезглавени и изнасилени мъжки трупове и подобни ужасии, обаче – тцък. Тези дами не го могат феминизма, но за сметка на това са безкрайно чаровни, нито една от тях не отглежда мустаци с конспиративна цел и вкупом се кълнат, че много обичат мъжете. Факт – в противен случай едва ли би се получила любимата ми фина и чувствена нотка, в която правят поезия. Освен това идеята за клуба е далеч по-живописна от някакви си конспирации, просто Руми Райк получила съновидение за него. Много ясно, какво друго да е...
И така на 10 януари 2010г. в едно столично мазе, наречено “Мазето на света” Клуб 12 ококорва очички, почесва си носа и започва да съществува. С твърде прекрасни намерения. Нямам идея кое е мазето, обаче си представям задължително няколко паяжини, свещ с разтечена фигурка по ръбчето и една-две бели магии за настроение. Въпрос на стил:)
Това, което следва е дебютният проект “12:21, Ръкописната книга”.Огледалото в заглавието е само прелюдия към провокацията,която дамите влагат в него.Тя, повярвай ми, е прекрасна и представлява съвсем истинска ръкописна книга, събрала стихове, почерци и настроения на поетесите. Така и се разпространява – Зори, Нада, Руми, Таня и Станислава преписват нещата си във всеки отделен екземпляр...
“Рециклирани сънища върху рециклирана хартия. Ръкописи. Спомен за тетрадките, в които сме писали първите си стихотворения. Поезията е онзи мил портокал, в чиито сок ще потопим ръцете си” е тяхната оригинална заявка.
...И им се получава. Някак много лично и много като за теб... Това е усещането.
След първото представяне, което се случва преди месец в “Петното на Роршах” в Пловдив, миналата седмица Клуб 12 показа проекта си в София.
Думата е споделеност.
От изненадващото множество гости до идеята паралелно с четенето да се представят и други видове изкуство.
И още:
Леко провлаченият глас на Дреси, която пише без пунктуация, но чете с влизащи подкожно многоточия...
Романтичната плътност на Нада, в която думите някак стават на ласки...
Флиртът на Руми Райк и нейното константно “ей”, което, сигурна съм, може даже да убива.
(Другите две дами за съжаление не успяха да присъстват).

Виж... това, което Ръкописната книга на Клуб 12 успя да направи беше тотална осезаемост на една страхотна поезия. Усетихме го всички. Вкусът на портокала



правилното отношение към дъжда на дрес:

дъждът на този остров
винаги е макарони
и десет
внимавам в обиколки
усмивки
тенджера с капак
и други емоционални аксесоари
съм принцесата с инициали в името
достойни за официално представяне
на корица Vogue
или друго подобно предаване с мисловна сила
ще те запомня от третия път
ако си пустиня
и имаш ясна визия за
див лебед плуващ из табла на легло живяло
преди мен
преди теб
в сезон започващ любов и свършващ море
съм замразена девет седмици и половина
добре
казвай ми Смело Сърце
ще се стека ванилово по дланите ти
ако това е мястото
дълга съм
като предговор на роман с 800 страници
с позлатен лотос и несъвършенства
само аз спирам дъжда
на това небе побеляло от мръкване
знаеш ли
знаеш ли
макарони на този остров
е
десет
говори ми само
в бъдеще време





Хермафродитната душа на Нада:

Душата ми
хермафродитна
бяга -
в думите.
Отбягва
неприятните хора.
Прибягва
до паракофдал
при главоболие.
Избягваше ме,
докато проумее -
бягството не е изход,
а само излишен ход -
шах и мат с пешката
на слабостта. Нейната.

Дори когато
думите бягат.
Бяга. С тях.
След това следват излишества.



стихотворението, в което Руми Райк прави любов:

започвам да го пиша-
бавно и по много пъти
ще се чете
отпред назад
отзад напред
и по средата
във него няма край
и няма точка-
има само две тирета
и междуметието охх

...и онова нейно "Ей", което ме убива:

Ей

б
е
з
д
е
л
н
и
ц
и
са ръцете ми без теб
огледалото на
Станислава:

гледам се в огледалото
и си казвам
не те познавам
но ще се смиля над теб

да поживееш в това тяло

и...докато още е сънено при Таня:


издигам дом
където да живеят гълъби
за стени - върху ръцете си
цветя рисувам
цветя и стъпки
задължително стъпки –
на влюбени

докато имам време
докато е още сънено

не помня дълго
оставям вратите отворени
след всяка погубена истина
догаря огнище
което разпалвам
с премълчаните думи
изсушени от ветровете
на закъснелите ми любови

не оставям заключено
дори когато си тръгвам задълго
след всеки дъжд
тъжен скитник се ражда
после разбира езика на птиците
познава края си
преди да е докоснал началото

издигам дом
където да живеят гълъби

все някой…
от тях
ще разтвори ръцете ми

докато имам време
докато още е сънено


Ивайла Цанкова


_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Мар 01, 2011 9:06 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва
Любителски анализ на един непонятен кючек


Тъй като всички знаем първопричината за този постинг и тъй като уместността му вече беше коментирана, едва ли е нужно да огласявам крайни емоции относно стойността му. Май е по-редно да се впуснем под черупката и да видим откъде дойдоха възторзите и плюнките и, доколкото можем, да вникнем в авторовата мотивация.

Започвам с отбелязването на един факт, който е показателен за по-наблюдателните. Кючекът се "рециклира" (образно казано) за втора поредна година и този път беше "обогатен" с колажа. Което говори за едно от следните неща: или авторът смята, че миналата година не ни е скандализирал достатъчно, или преживява творчески блокаж, или пък това е поредна стъпка от "възходящата" градация към следващата година. Надявам се тогава да не ни бъде показан Азис, обесен на...жартиерите му. Отбележете обаче, че нито една от евентуалните причини май не води към подобаващо отбелязване на празника, а по-скоро към обслужване на някакъв суетен авторски гъдел. Дано греша...

С изумление установявам, че дори и препрочитайки стихотворението няколко пъти, не усещам онова, което би трябвало да бъде внушено. На книга би трябвало да е заложено поне отчасти онова, което ще изпитат четящите (въпреки индивидуалното нюансиране, идеите могат да се обединят под една мащабна шапка) - шокиращата подмяна на ценностите и грозотата на бездуховното ни време, изложени в ретроспективна съпоставка...Но нека погледнем изпълнението, за да се помъчим да разберем къде точно авторът удря на камък, ако е възможно:

Кръстосана рима, добър ритъм - ОК, същото важи и за повечето чалга-текстове обаче.

...Очите ви са сини като вис...

Oще тук повдигам многозначително вежди - на поезията едва ли й е нужно изопачаването на фактите, за да се натъкмят епитетите. Азис носи характерните за етноса си кафяви очи, а Левски навсякъде бива обрисуван като сивоок ("Апостолът в премеждие" - "очите...сиви, много сиви")

..застинала над тих, безлюден остров...

Има определени нещица, които инстантно определям като дразнещи още на първо прочитане. "Безлюдността" на острова няма никакво отношение към синевата над него ( която, както вече разбрахме, всъщност не би трябвало да е синева) - така че това определено намирисва на самоцелен епитет..

И ти Васил. Но само че – Азис.
И той Васил. Но само че – Апостол.

Интересно ми е защо фокусът пада върху Азис. Оставете брътвежите за шок-ефектите - авторът решава да говори на Азис, а не на Левски - обръща се към него (пред портрет ли, пред колаж ли, пред музикален диск ли), за да му каже, че "Той" (някой си там в миналото, също се е назовавал с това име). Припомням, че все пак е 19 февруари, а не рожденият ден на Азис...

Докато той с кама и револвер
надигаше народа към Балкана,
ти вписа в халваджийския тефтер
какво за липосукция остана.

Тук виждам неравностойно съпоставяне - някъде тук трябва да са трелите на Азис и подрусването в такт, тъй като дейността на Апостола е резюмирана добре някак напусто срещу някакъв тефтер със сметки. Действие срещу действие и очебиен контраст в индивидуално отношение - това трябваше да видим тук в завръзката...


Той с три маслини просто прекали.
И от народа си поиска прошка.
А ти ветрееш рокли и поли.
Къде ли нямаш обеци? И брошка?

Тук наистина съпоставянето е равностойно - скромността и алтруизмът срещу наглото разточителство и кичозната украса. Забележката ми е само към единственото число на думата "брошка", която не се връзва на плуралистичната импликация на въпроса "къде ли". Ако е една, ще е само на едно място...

И зиме, лете – в зной, във студ и пек –
извиваш трели, кръшно гънеш ханша.
Раздрусваш ти кючек подир кючек
с нелепите певачици от бранша.

Браво, бе! Май забравихме за какво пишем всъщност - цял куплет за идола Азис, Левски тук го няма даже и по периферията. Тук наистина ми се счупва цялостното усещане, което се беше позакрепило от приличния горен куплет.

С корсет пристягаш блажния корем.
Народецът ти ръкопляска мило.
Забравихме ли русия перчем,
развял се върху страшното бесило?

Тъкмо се бях уплашила, че съпоставянето вече няма да се върне - горните осем реда са написани само за Азис!!!! Човек започва да се чуди кой, аджеба, е Апостола - "ти" или "той". Синекдохата с перчема ми допадна, но не стига, за да се измие лошият вкус - Левски даже не може да вземе главната роля в стихотворение за собственото си обесване...И пак ми идват едни ненавременни мисли за кича, но този път поетичния такъв, с дъх на скандал и сензация. А Левски гледа ли, гледа...

Докато теб те викаха на бис,
край София се случи нещо просто –
Бог си прибра в изцъклената вис
последния останал жив Апостол.
Тук, честно казано, хронологичната дискрепанция ми идва малко като брошка върху дрехата на Апостола. Досега имахме съпоставяния на епохи и идеали, които изведнъж се размиха, което дискредитира цялостният сюжет на произведението. Наясно съм, че трябва да го таксувам като алюзия за безсмъртие и като неизменна поука - Бог си го взема от нас, защото не го заслужаваме. ОК, ами да спрем да пишем за блажни кореми и корсети и да ги показваме в колажи до бесилото, какво ще кажете?

И само като вметка - надявам се, че не ни подготвят съпоставка между Райнето от "Пайнер" и Райна Княгиня, Стефан Стамболов и Дядо Стефчо или Хаджи Димитър и Митьо Пищова...Но след престоя ми в блог.бг малко неща могат да ме учудят...

Големият въпрос си остава, по-оглушителен отвсякога - ЗАЩО?


frina

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Мар 02, 2011 4:54 pm Профил
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 18, 2008 6:21 pm
Мнения: 336
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Нещо , което се случва

Най-богатият спортист на всички времена



Най-високоплатеният спортист на всички времена и народи е Гай Апулей Диокъл (Gius Appuleius Diocles), живял във втори век от нашата ера в античен Рим.
През своята спортна кариера той спечелил сума, равняваща се днес на 15 милиарда долара. Този факт, съобщава британският вестник "Дейли Телеграф", е установил професорът от университета в Чикаго Питър Старк.
Гай Апулей Диокъл далеч изпреварва знаменития майстор на голфа Тайгър Удс, който пръв от съвременните спортисти спечели 1 милиард долара през 2009 г.
Гай Апулей Диокъл е бил колесничар и участвал в най-популярния вид спорт в древен Рим - надбягванията с колесници - на най-големия стадион в тогавашния свят, хиподрума Циркус максимус.
Дошъл в Рим от земите на днешна Португалия, той започнал спортната си кариера на 18-годишна възраст и я приключил на 42 г. За това време за своите победи заработил 35 863 120 сестерции. Сумата е изсечена на намерен при разкопки паметник, издигнат в чест на шампиона на древноримските състезатели от неговите фенове.
Днешните спортисти може да се смятат за бедняци в сравнение със спечеленото от античния колесничар. При това тогава не е имало печалби от реклами и други екстри. Спортистите получавали пари само за участието си в състезания.
В античния свят надбягването с колесници е било много опасен спорт и често е завършвало със смъртта на участници.
Победителите обаче получавали много пари от игрите, устройвани от богати римляни, заемащи официални длъжности, и от императори, спонсориращи масови зрелища, за да печелят популярност сред населението.


Сря Мар 09, 2011 9:14 am Профил Facebook Сенат Гласът на блогъра
 [ 70 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Следваща


Кой е на линия

Регистрирани потребители: CommonCrawl [Bot]


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov