Последно посещение: Сря Окт 18, 2017 1:01 pm Дата и час: Сря Окт 18, 2017 1:01 pm




 [ 51 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
С усмивка... 
Автор Съобщение
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение С усмивка...
Това е една жена, на която се възхищавам. Затова искам да се забавлявате с мен...



Дневниците на принцесата


ако някой ви каже, че нямало принцеси в Тутракан не му вярвайте.
има и още как.
ей ме на.
ние, тутраканските принцеси сме една особена категория принцеси. имаме си и кожа бяла като сняг и устни червени като кръв, виж тая работа с косите ни е малко омотана, предвид нюансите на гарние и лореал, но винаги ама винаги се класираме за рапунцел.
после принца бил ослепен, ама на кого му пука?
а сме особена категория, не заради лореал, разбира се.
а защото при нас тиквите се не се превръщат в каляски. мда. вероятно щото си отглеждаме по домашному и ги титуловаме принцове и през ум не ни и минава, че може да правим от тях каляски.

Виж иначе принцовете ни по цял ден киснат на мраморните площади и оглеждат преминаващите придворни кифли, а после ни съобщават по жиесемчиту
Милоооооооооооо, гледам тука едни каляски.
И ние нали сме принцеси, им вярваме.
На толкуз ни е тутраканския акъл.
но един ден като ни свърши вълшебният прашец или ни се счупят розовите очила виждаме че тиквите са това, което са. а именно - ТИКВИ.
ПРИ ТОВА С ГЛАВНИ БУКВИ.

После я ми кажете, коя принцеса има време за офталмолози и оптики?
Хайде, нема нужда, нали?
ние, тутраканските принцеси много ги разбираме тия неща, щото си сменяме сами крушките, знаем и кога сами да си оберем крушите ,даже и може би бавно, но все пак рано или късно ни светва.
даже нямаме нужда от вана да изкрещим Еврика, на нас всичките еврики са ни в кръвта по рождение.
освен това сами си цепим дървата и си палим камините, затова имаме винаги на разположение по цяла кофа пепел, с която да си поръсим главите, ако евриките ни закъснеят или не уцелим името на подходящия футболист.
затова ние, тутраканските прицеси се казваме Карла а не Кали примерно.

При нас приказките не започват, а свършват. Задължително с поука.
След която, обаче продължаваме да вършим глупостите си отново, защото както е известно, ние тутраканските принцеси, сме едни умни хора.
Затова обичаме собствената си глупост.



Емилия Цветкова

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Последна промяна alba на Пон Яну 17, 2011 2:37 pm, променена общо 1 път



Пон Яну 17, 2011 2:33 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: С усмивка...
Дневниците на принцесата ІІ



Чиклит за принцеси

Ние, тутраканските принцеси, сме сложни принцеси. По презумпция. Защото е ясно, че най- сложни са простите неща.

Може да не ни работят линковете по предисториите, но иначе как ще разберете, че сме принцеси, а?
При тва пълни!
Знаем сложни думи като тротоар и разликата между тафта и тавтология, и задължително имаме повече от два реотана.
Друг е въпросът, че фурните и котлоните обикновено са тотално изгорели и вместо да опечем мусаката, се оказва че сме пуснали принтера да разпечатва последното ни книжле:
Дидактичен наръчник за тутракански принцеси или как да постигнете дзен в екстремни условия.
Затова сме фини и изящни.
Я пробвайте да напълнеете от дидактика. Ще напълнеете, ама друг път.
Защото докато следвате указанията прави 1, прави две и ви покълнат картофите, а придворния паж изхвърли мухлясалата кайма на кучетата.
Правият ток нас не ни пере, защото всички принцеси сме зодия крив рак. Затова я караме направо, а после кой бил на принцесата брат не се знае.
То ние братя и без това си нямаме, но веднъж като ти излезе име на принцеса иди доказвай, че не си изяла златната ябълка.
И затуй коня ни е все у рякътъ.
Макар че в народните мъдрости е речено отдавна: хубава мома, род няма, ама принц на принцеса вяра не хваща.
Ние се родеем само с другите принцеси, примерно аз съм първа роднина на Брестовишката прицеса.
Общото помежду ни са евриките в синята ни кръв, големите ни усти и реотаните в главите.
Е, моите са малко повечко, но това е заради нейната крехка възраст. Като попорасне и стане по-печена принцеса и тя ще си отгледа достатъчно реотани, за да загаря тенджерите с подходящият финес и лекота.
После да ги мята през прозореца и да твърди, че навън валели тенджери.
Ще вали ами... една и две принцеси ли изтрещяват след работно време, докато трябва да измият паниците на дофина, да проверят домашното на новата генерация Снежанки и да изперат чорапите на принца, като междувременно се опитат да докарат боба, като тоя на оная чума кралицата Майка.
Тук някъде трябва да почна да ви обяснявам за номера на принцесата.
Казвам някъде, но номера на тутраканските принцеси е навсякъде, обикновено в неподходящият телефон на някоя банкерска секретарка, която да ви разясни, че сте изпразнили за бални пантофки и боб консерва кредитната си карта по бързо, отколкото Супермен е спасил 15 сирачета и 2 баби.
Жалко че ние тутраканските принцеси не сме сливенски Теодори, иначе на кви номера щяхме да ви открехнем ... ехеееееееее.
Иначе номерът на принцесата е нещо средно между номера на китайката и тоя на буренцето на санбернар спасител и есенцията в Джон Маклейн
Казано просто-абееееееееее
Умирай трудно ( Just in case)!

Затова смятам да се запиша в Синдиката на принцесите. Ако не друго, поне можем да обменим малко опит и повече глупости с останалите принцеси.
Аз например като една мъдра тутраканска принцеса всяка вечер преди да заспя си правя профсъюзно събрание.
От едната ми страна стои принцеската ми същност, а от другата тутраканската ми раздразнителност и така решаваме наболелите държавнически проблеми в кралството.
Едната от тия двете винаги е против другата, така че в крайна сметка става, онова което реша аз.
И не подлежи на повече обсъждане, защото иначе има опасност от умора да се превърна в Спящата красавица и не ме питайте аджеба как се е справям с усещането да си проспала младините си.
Но това е една друга история в която поука все още няма, защото аха аха да свърши и пак започва.



Емилия Цветкова

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пон Яну 17, 2011 2:34 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: С усмивка...
Дневниците на принцесата ІІІ



Как се става принцеса.

Ами първо ви е нужен един бял кон, за да ви вее вятъра на него. После предвид инфлацията и факта, че добичето иска зоб и някой да му рине гюбрето, моя съвет е да си купите колело.
Хем помага за стройни бедра, хем екологично и чисто, хем вятър ви вее колкото си ще.
Друго условие е поне веднъж да са ви пели
„ О, Богиньо моооооооооояяяяяяяя” или някой друг хит на хисарския поп, при което вие да не сте объркали стъпките на кадрила най невъзмутимо и рейса също.
За да не ви откара в някое неправилно кралство, разбира се.
А и като ви пеят Пенкината, няма как да не сте станали принцеса пенкилер.
Друго условие е поне един поет да ви е посветил стих, па бил той и Поетрикс. Може да няма рима с удари ма, но ако не сте били лирическа героиня поне веднъж, никва принцеса не сте.
Спазите ли нужните условия вие вече сте готова за принцеса.
Остава само да се научите как се загарят макарони, да поправяте пантите на дворцовите врати, за които принца няма време, защото пише сонети, но засметка на това ги отваря с шут и финес, как се чисти мухъла в банята и как от кринолин се шият завеси за тронната зала или обратното.
Има още няколко дребни условия като това да се научите да поднасяте с финес Алка Зелцер на принца след тежки държавнически приеми, да хвърляте водата на боба до четири пъти или да хвърляте боб, за да уцелите тая вечер дали ще се прибере навреме, но това са само подробности от пейзажа, уверявам ви.
По лесно е от балансирането с пет пазарски торби тежащи 15 кила и половина на пантофки с 12 сантиметров ток.
Задължителните аксесоари на принцесата са пантофите. Ако нямате налице такива стъклени или домашни, поне се научете да плетете шушони на четри куки.
Щото как иначе да ви намери принца,а?
Ще кажете във фейсбук, фейсбук ама там само реклами на Маноло Бланик и нито едно стълбище, на което да си изръсите пътъка.
Е, ако целта ви вместо тутраканска принцеса е да станете виртуална такава, да знаете , че сте попаднали на правилното място.
По правилно може да е само блог беге, но и двете стават.
Добрата принцеса умее да носи от девет кладенеца вода, схватлива е като права лопата и удобна като френски ключ.
Тя освен красива умна и добра е и търпелива, затова никога не забравя да благославя майката на принца, па било то и на ум.

Ние, тутраканските принцеси, знаем че сме такива.
Не чакаме някой да ни го каже, покаже, или да ни издаде документ за принцество, най малкото пък глашатая да го обяви по мегданите.
А сме такива, защото ни убиват обувките, цял ден ни тровят с ябълките на раздора, принца все дири други русалки, но на нас тоя номер ни е ясен, затова всяка вечер скачаме в корсета и си лепваме дежурната принцеска усмивка като за завършека на прекрасния ден.
При принцесите все должно быт прекрасно.
Това се нарича реален цинизъм.пък и как да ти каже някой що за стока си, като си знаеш цената, а?
Сега ще ме питате каква ни е цената, на нас принцесите.
Ми тва е – ние сме безценни.
Освен това пред нас никой не преде, щото нали знаете историята с вретеното?
Току виж някой направи боц и пак да вземат да ни прецакат следващото столетие.
Тц, не става.
Аман от пропуснати балове и приеми с тия орисници и заблудени лелки с вретена.

Затова превръщаме живота си във филия намазана с мед от обратната страна на филията.
И сега какво ще кажете – то егати философията-една проста филия при това с мед.
Ако беше истинска тутраканска принцеса щеше да я намажеш я с червен хайвер, я с лютеница.
Там е работата, обаче, че световната икономическа криза адски ограничи доставките на хайвера в Тутракан. А да сте чували принцеса да вари лютеница, м?
Не сте, няма и да чуете.
И тъй като от дидактика и философия, на нас принцесите, не ни остава време за мусака, я караме на филийки с мед.
Тънко намазани, за тънки талии.
Тъкмо ще избегнете опасността да се олеете.
И тук е мястото да спомена, че няма такова нещо, като принцеса, която се олива.
Дори и в Тутракан.
Не вярвате ли?
Е, винаги може да проверите.





Емилия Цветкова

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пон Яну 17, 2011 2:39 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: С усмивка...
Дневниците на принцесата ІV


Как да си намерим принц?

Мили принцеси, тук е мястото да ви обясня, че принц не се намира. Едно че и тях ги е цапардосала инфлация и друго, че всяка уважаваща принцеса знае, че примерните принцеси си седят у дома и бродират ситно везмо, докато чакат оня амсалак принца да яхне белия кон, мерцедес, трабант... и да ги намери.
Тия дето търсят принцовете, не са никви принцеси, а самозванки и така наречените златотърсачки. Да не говорим, че са пълни с всякакви претенции относно размера на джоба на принца и съдържанието му, а истинската принцеса тва не я вълнува.
Тя умее да вари боб дори от граховите зърна които й убиват!
Така че мили ми принцеси седите си у дома, бродирате, може и в личния си дневник в блог беге и чакате принца!
Да дойде, да падне като гръм, да ви озари и дет се вика
Ела, ме огрей!
Е не е зле да ви внесе и малко дърва за огрев, но ако пропусне не е фатално, важното е че вече ви е огрял.
Е може да вкарате малко драматургия като напишете във фейсбук:
Помощ мащехата ми ме трови!
Или аман от сурогатни принцове, откакто станах късогледа всяко джудже се опитва да ми се пробута като принц!
Но е важно да привлечете вниманието му по някакъв начин.
Дали ще пишете стихове или ще пеете и ще качвате клипове в ютюб, дали ще сте ревностна защитничка на опосумите по Нова , това няма ни най –малко значение, важното е да сте в центъра на вниманието.
Няма сега да ви казвам как да станете център, тя всяка принцеса се ражда на пъпа на земята, дори и в Тутракан.
Веднъж дошъл принца гледате да елиминирате всякаква конкуренция в ролята на доведени и заварени сестри и пищни комшийки от сорта Алисия, Малена и Лепа Брена.
Моя съвет е надушите ли принца да организирате на конкуренцията тридневна екскурзия до Истанбул с цел посещението на къщата на Али Раза, която със съжаление ще трябва да пропуснете защото
<!--[if !supportLists]-->- <!--[endif]-->сте яли от лютеницата бомбаж на кралицата от съседното кралство

<!--[if !supportLists]-->- <!--[endif]-->излязал ви е мазол на малкото пръстче

<!--[if !supportLists]-->- <!--[endif]-->имате коклюш с шарка и конюктивит.


Веднъж разкарали от полезрението си конкуренцията, настъпва време за действие. Първо не е зле да създадете малко трудност на принца, като се заключите във високата бащина кула, само с един прозорец и врати и да си поиграете на Рапунцел, но не ви съветвам.
Ще вземе да ви оскубе удължението за коси и после пак ще трябва да хвърлите маса жълтици за коафьори.
Освен това рискувате да получите главоболие до първата брачна нощ, което ще скапе имиджа ви на мила добра и приветлива принцеса.
Така че зарежете тая работа с кулите за други по задръстени принцеси, нека тях ги боли глава!
Другата трудност евентуално би била принца да ви попее, но там няма гаранция че няма да ви изпляска вместо Елена , Елена, дете на дивата пустиня Амур Амур, .- напипай гооооооооооо на Азис и да се окаже , че няма нищо за напипване.
В никакъв случай не карайте принца да ходи и да убива змей или ламя. Първо щото змейове отдавна няма освен Х5 та на Пешо Змея, но не се знае вашия принц колко е трениран в рицарските двубои и има опасност да се завърне при вас като евнух.
Другата опасност е да ви довлече вместо ламя оная напаст от петия етаж баба ви Спаска и да ви провали венчалните планове с дрънканиците си от сорта:
А ние едно време, кви принцеси бяхме, ехеееееееееее ...
Така че остава ви само едно, мили принцеси – накарайте принца да изяде тюрлюгювеча, който сте спретнали набързо докато сте го чакали и ако остане жив и не псува много – Той е!
Тук е мястото, да ви кажа че веднъж получила предложение, добрата принцеса много не му мисли, а одма го приема.
Защото ако се замисли много и твърде продължително има опасност принца да реши, че не е принцеса, а патка от една страна, а от друга продължителното мислене ще ви образува бръчки на хубавкото личице, може да коплексира принца, че сте по – умна от него и да избяга или пък да установите , че тоя принц не е никъф принц, а проста ТИКВА и отново да се разминете с принцеството си.
Значи приемате предложението и отнасяте принца като куцо пиле домат или по скоро го оставяте да вярва, че той ви е отнесъл. Поне това му дължите на горкия ахмак, че е пребродил девет кралства до десетото и не е чувал за скайп и други мобилни връзки.
От тук нататък следват въпросните три дни за които всяка уважаваща себе си приказка дудне –
И три дни яли пили и се веселили...
Веселили се, веселили, колко да са се веселили, но това мили ми принцеси е тема на друг разговор.


Емилия Цветкова

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пон Яну 17, 2011 3:01 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: С усмивка...
Мъш ли е - дръш!




Събудих съ сабайлем ут сиклет.
Идно ми беше свинску и тривожну.
Потътрих съ да правя туайлет-
и съ същисъх! Мигар е фъзможну?!

Подпухнало ми`й лявото уко
(изглежда, че нощеска са мъ били!)
„Брях!”-рекох си. „Ми що? И за како?
И що ни съм разбрала? Ам` съм шиле!”

Устай укото- що съм дибидюс?!
`Бах тъз склироза! Ко ли съм правИла?
Фъупще ни повня! Ей го- честен кръст!
Въйййййй- светна ми! Играх го самодива.

Дубре- сначале! Имаше банкет
и тътреха ме в некаква си торта.
Май нек`ъф мъш ми даде иширет.
Ма повня ли ут толкоз ногу ора?

Ут тортата излезох май по рокла.
Е, верно- въз лежерна и прозрачна.
Изглежда ми`й паднАла, га съм скокнала.
(ма явно твърде хард ми`й бил разкрача!)

Това със дибидюса си гу спомних.
Убаче за укото ми`й по дертну.
Ейййййй! Сетих съ! Пардон, чи йе нискромну,
ма танцих свръх фамозно и икспертну!

И съ изсилих с финт. Предпируетно!
Убачи ни фиксирах нек`фъ палмъ.
И след йедин пудскок фаталитетен
съ сблъскъхме със сила колусалнъ.

Язък! Сегъ мъ`й яд, чи си гу спомних.
Виж, друго беше си да съ насуля
на некой мъш с еееей т`квоз...сърце угромну.
Пък яз на палма! Да съ таквоз в акъля!

Да упусте`й късметя ми каръшки!
Виднъж и мен да смигнът ф кал`бълъка,
па яз със палми дъ съ млатя мъшки!
Ма хак да ми йе! Мъкаааа, мъкаааа! Мъка!


Дарина Дечева

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пон Яну 17, 2011 3:13 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: С усмивка...
Дневниците на принцесата V


status quo


И ето мили момичета, вие вече сте станали редови принцеси.

Мина оная гюрлютия за която обрахте всички камъчета на Сваровски, заради която баща ви си продаде и последния камък на нивата, и за която пияния летописец дрънкаше – и аз бях там, и вино пих и медовина се стичаше по брадичката ми...
Три дни аху иху, сега е ред да възцари така възжелания от вас живот на законна принцеса.
От вас се очакват вече няколко неща, не непременно в тоя ред, но се постарайте да го следвате.
Първо трябва да сте си се взели с отличен курса по ориентиране.
Така че, ако още не сте чували за този предмет, веднага споделям своя гугъл с вас и ви казвам – запишете го.
И ако трябва да си водите записки – водете ги.
Така де, някои принцеси сме и руси, и ний сме хора.
А той ще ви потрябва, когато сънения принц кресне след медения месец
- ооооооооо принцесо моя, къде са ми гащите, къде са ми чорапите.
То и той не знае къде са му, но вие задължително трябва да знаете.
Иначе пак ще тръгнат гадни инсинуации и приказки, че краля бил гол. Ми гол ще е , как няма да е, като е нямало тутракански принцеси като мен, да ви напишат наръчник и да ориентират благоверната му принцеса, кви трябва да ги бърка.
( бърка се дълго и напоително и винаги по посока на часовниковата стрелка. Иначе за протокола да се запише, че принцесата никога не бърка!)
Сега ако вече сте пропуснали курса по ориентиране, вижте бързо да намерите някой придворен амбулант и да си закупите кристално кълбо за гадание. Иначе не знам кой или какво може да ви помогне.
Второто нещо, което добрата и редова принцеса трябва да знае е как се вари боб и колко пъти му се сменя водата, каква мерудия да сложи на всяка манджа.
Ако не знаете бързо звънете на тате или мама и не се свенете да питате. До три пъти. И си водете записки.
Ако след третия път не сте запомнили и мама и тате ви кажат, че се слага по кило сол на тенжерата, първо изпробвайте гозбата върху дворцовите кучета или поне върху шута.
Ако не умрат след втора лъжица, всичко е наред – можете да пуснете боба в употреба да запази любовта на принца към вас.
Ако случайно не издържат теста, поканете кралицата майка на обяд. Уверявам ви, товае един добър начин вашия принц да стане крал и да наследи семейното ранчо или поне москвич.
Третото нещо което трябва да запомните е, че не бива да спирате да ласкаете всеки принц.
Ако вашето възпитание е пропуснало тая част от дворцовия етикет има опасност след като вашия принц се наслади на чудните ви прелести, да тръгне да дири някоя по ерудирана в куртоазията придворна и над вас да надвисне опасност да се разделите със статуквото си на принцеса.
Запомнете, именно принца до вас ви прави тая, която сте – принцеса!
Мили принцеси, не забравяйте, че щом веднъж сте станали такива, трябва и да останете такива.
Може снагата ви да е като букова талпа, косата ви като на баба ви буклето, но вие сте принцеса и сте секси.
Секси е и брадавицата на носа ви, и пъпката на д-то, и пенюара ви на баклавички, а целулита ви е божествен.
Ако някой се осмели да твърди противното, знаете процедурата с палача и дръвника.

Това са някои от по важните неща в които ще трябва да вникнете, остават само още няколко подробности, като курс по масажиране на ходилата на принца и на егото му,
Бързо носене на леген до леглото на принца при прекаляване с духовете от вълшебните бутилки, курс по Кама Сутра, за да не се превърне принца в жаба, етикет по посрещането му с и без точилка, в случай , че реши че можете да му правите баница, вместо да бродирате статути или мерите нови кринолини в МОЛ-а на царството.
Бъдете зорки, бдителни и внимателни и така ще успеете да поддържате статуса си във фейса во веки веков : Принцеса.




Емилия Цветкова

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Яну 18, 2011 4:22 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: С усмивка...
История с вибратор



Ужасно, непреодолимо ми се спи. Да не е някакъв есенен сънен вирус? Всъщност имах намерение да напиша забавна история за моята първа среща със Сексмашината – имам предвид вибратор естествено, не човек. Хора – сексмашини няма, в това вече съм абсолютно убедена. Има хора – роботи, познавах един такъв. Но дори той не беше сексмашина. Беше машина за всичко друго, не и за секс. Та понеже с сексът е най-доброто лекарство и срещу безсънието и срещу сънливостта, реших да опитам с него. Обаче трябва да е нещо, което не съм пробвала. Какво, какво... И се сещам – вибратор. Девствена съм откъм вибратори, напълно сериозно.


Мира реши, че в моя случай най-добре е да изберем и поръчаме по интернет. „Няма смисъл да го играеш този театър – да се правиш, че си много освободена и да се кикотиш пресилено пред продавача в сексшопа, за да изглежда, че не ти пука. Между другото – никога не изглежда така, да си наясно.“ Убеди ме.
Влизаме в някакъв сайт. Аз, разбира се, пак се кикотя пресилено и се правя, че не ми пука, но Мира си ме знае. Тя е изключително сериозна – все едно избираме компютър за нуждите на НАСА . Виждам малко метално нещо, под което пише: „сребърен вибратор“. „Какво-о! - възмути се Мира. – Ти добре ли си! Виж му параметрите - седем сантиметра. Прилича на напръстник! Или на куршум, с който да се гръмнеш. Във всеки случай не и на нещо, което да те спаси от сънливостта.“ „Ама виж колко е изискан и... сребърен“, казвам й аз. „Изискан, сребърен? Това да не ти е сервиз за чай?! Секс ли ще правиш с него, или ще го подаряваш на английската кралица?! Седем сантиметра?! Искаш да се разочароваш ли?!“ Мира избълва още куп глупости, сред които и тази, че „това приличало повече на запалка“. Само след секунда се усмихна широко и каза: „Ето нещо по-сериозно.“ Показва ми истинско произведение на поп-арта, дълго 18,5 см, във всички цветове на дъгата – направо потърсих подписа на Анди Уорхол (може да е правил и дизайн на вибратори, не само странни рисунки на консерви доматена супа Kellogs и Мерилин Монро-та). „Ето – това е истински вибратор. Постмодерен. Тъкмо за теб. Освен това е 18,5 см.“ И Мира ми го поръча, докато аз се кикотих много освободено. После каза, че ще ми е подарък от нея. Какво доживях?! Да лекувам есенна сънливост с вибратор, подарен ми от най-добрата ми приятелка.
Прибирам се аз у дома – трети ден съм сама по някакво стечение на обстоятелствата, каквото не се е случвало от пет години. От пет години не съм била три дни сама. Просвам се на леглото и започвам да чета упътването на андиуорхоловския вибратор – то беше доста по-късо от 18,5 см, разбира се. И какво мислите, че се случва? Заспивам. С вибратора до възглавницата и упътването някъде там. Заспивам тежко и непробудно. А на сутринта кой се прибира рано-рано от Варна? Господин Х. (мъжът ми) и дъщеря ми. Но не само те. С тях е познайте кой? Майка ми, която е била на поморийски кални бани. И да – тези трима души ме намират заспала с вибратор и упътване току до възглавницата. Естествено, дъщеря ми решава, че това е играчка - нали Мира го избра по-шареничък. Майка ми е виждала какво ли не през дългия си живот, но се прави на разсеяна. После ще ми каже всичко, което мисли по въпроса. Има една табуретка в нейната стая, на която аз сядам, когато пия кафе при нея. Наричам я „горещия стол”. На тази табуретка почти всеки ден отговарям на всички въпроси, обвинения и недоволства, които една майка може да има към дъщеря си. От нейния диван майка ми пък отговаря на моите. Би се получила хубава камерна постановка – майката на дивана, дъщерята на табуретката. Пият кафе (понякога горчиво, понякога сладко) и нищят отношения (понякога горчиви, понякога сладки.) Така че знам – мама няма да ми спести своето откровение по въпроса за вибратора, но това не е чак толкова страшно. Тя поне никога не се прави на ударена, когато стане дума за секс.
Господин Х. обаче е бесен. Той естествено много добре знае какво е това (колко жалко, че Мира не избра „куршума“, можех да кажа, че е запалка) и сега е червен като домат. Не ме поглежда, дори не може да си извади нормалния глас изпод гнева, не може да си настрои гласните струни. „Защо пък е толкова цветен?“, казва той с презрение и започва да разопакова багажа. Какъв класически гаф! Иди обяснявай, че си заспал.
Опитах се да обясня. Не извинително, ами така делово. Казах истината – за сънния вирус, есента и всичко, ама той не ми повярва. (И вие сигурно не ми вярвате.) „Ега ти! Три дни ни няма!“, казва той, за да се почувствам като най-жалката нимфоманка. После започва да говори за друго. Но между нас лежи пропаст. Дълга точно 18,5 см. „Добре де, голяма работа?! Първо, изобщо не съм го използвала и второ - да не е човек?!“ „Точно! Ако беше човек, щях да си помисля, че си се влюбила или нещо... човешко. А това е ... Нямам думи. Освен това 18,5 не е кой знае колко. Имахме един в казармата... Ама айде да не ти разправям. Всичко е ясно!“ „Глупости, просто ми се спи зверски напоследък. За последен път така ми се спеше като бях бременна, а за предпоследен – на лекциите по естетика. Сигурно трябва да си направя тест за бременност!“ И той изпадна в... как му казваха на онзи бяс в кръстословиците ... да, в амок. Баламосвам го, що за глупости дрънкам. На всички всичко е ясно. Най-вече на него. „Ти не ме чуваш. Спи ми се. Патологично ми се спи.”
Той наистина никога не ме чува. Досега не съм срещала мъж, който да ме чува. После на раздяла всички питат защо не съм казвала какво искам. А всъщност аз винаги казвам, но те не чуват. На различни езици ли говорим, или какво?
Всъщност се намирам в страшна дупка – черна, от онези, дето те поглъщат преди рожденния ден. Vita somnium breve (животът е кратък сън) ли? Елате ме вижте колко е кратък – клепачите ми се затварят като капак на кладенец и започвам да падам бавно надолу досущ като Алиса. Казвам на майка ми, защото наистина съм притеснена – какво се случва с мен. Правя си тест за бременност. Не. Непрекъснато ми се спи и имам чувството, че всичко, което се случва наистина, ми се изплъзва. Или по-скоро – че аз му се изплъзвам, падайки в кладенеца. Този път мама не включва стола да се нагрява (иначе може да го направи само с поглед). Казва ми: И на мен, когато бях колкото теб, непрекъснато ми се спеше. На тази възраст трябва да свършиш много неща, не можеш да не ги свършиш, а и ти се живее. Знам какво е, не бой се. Ще мине.
Господин Х. нищо не казва. Той ми е сърдит с главно С. Заради вибратора, заради това, че имам собствен живот, в който той не участва. Затова всъщност и умира от яд, когато спя. Мрази съня ми или поне съм си навила на пръста от доста време, че го мрази. Сърдит ми е най-вече заради това, че нямаме нормален (поне външно нормален) брак – такъв, какъвто той (пък и аз) си представяме, че трябва да бъде бракът. И какъвто всъщност наистина трябва да бъде – построен върху думата „заедно”. Нашият не е такъв. И аз съм му сърдита, заради това. И аз с главно С. Ние заедно направихме детето. Това е.
И тъй като, когато дълго време не получаваш онова, което искаш, започваш да не искаш онова, което получаваш, съвсем безотговорно си грабнах чантата и тръгнах при Мира на морето. Излязох от къщи и се сетих, че мога да направя един пърформанс. Върнах се и демонстративно си взех вибратора и упътването и ги сложих в ръчната си чанта.
Мира, писала съм вече, е сценаристка - на клипове, сапунки, предавания, а понякога и на реклами. Та сега снимаше реклама на „луксозна българска марка за дълги вечерни рокли”, както се изрази тя полуиронично, полусериозно. Каквото и да прави, тя все гледа да го прави на брега на морето. Пътувах през нощта с влак – на този влак му казват „бърз” или дори „експрес”, обаче истината е, че той пътува от девет вечерта до седем сутринта. Приспах се отново с упътването на вибратора, спах блажено на втория етаж в спално купе всичките десет часа, а на сутринта се събудих, понеже лелката, която спеше под мен, ме потупваше с моя собствен вибратор и ми обясняваше как явно бил паднал отгоре, защото тя го настъпила, като станала. Да съм си го прибрала все пак.
Преди време Мира ме попита: Коя е репликата, с която може да те спечели някой? „Хайде, да се махаме оттук!” – отговорих й аз. Истина е. Понякога е страхотно да се махнеш оттук, където и да е това „тук”. Не, не понякога. Винаги е страхотно.
И отидох при Мира на плажа. Прегърнахме се, аз си купих двойно, силно, сладко и вряло кафе и се проснах на пясъка под един чадър. Те снимаха следната реклама – някаква мацка, облечена в „суперлуксозна и дълга българска вечерна рокля” и със суперлуксозно бижу, спира колата си до плажа. Очите й са тъжни – поне по сценарий. Затичва се към морето, слънцето изгрява, тя се усмихва, съблича суперлуксозната и така нататък рокля, захвърля бижута и каквото там има, разпуска си косата и влиза в морето. Гола.
Мира идва да изпуши една цигара с мен. Докато ровичка из чантата ми за запалка – тя никога няма запалка! – изважда вибратора и започва да ми обяснява идеята си, да пуши и да чертае безсмислени неща по пясъка с нещастната сексмашина. Та значи - това били новите повели в рекламата, според Мира – марката се рекламира, като се самоотрича в името на универсалните и абсолютни ценности. И затова мацката зарязва роклята на брега на морето в името на универсалните ценности „голота” и „свобода”. „Но все пак, ако се замислим – бръщолеви Мира и продължава да си рисува с вибратора по пясъка, – само супер мацка ще зареже суперлуксозна рокля ей-така на брега. И, сещаш се, тази супер мацка е предпочела все пак нашата супер марка.” „Супер! – отвръщам й аз и затварям очи срещу слънцето. – Защото аз реших, че влиза, за да се удави. Дано другите да ви разберат правилно.” Мира ми се ухили и каза: „Хайде, спи”, а аз й казах: „Ей, това е другата реплика, с която можеш да ме спечелиш.“ Тръгна с вибратора към морето, където супер мацката тъкмо бе съблякла супер роклята и асистентът й обясняваше подробно какво трябва да изразяват очите й – стремеж към хоризонта, дрън-дрън. А тя се правеше, че го слуша. Гола. Чух как Мира извика: „Вижте, новият ми жезъл!”, всички се разкикотиха, аз легнах на пясъка под чадъра, сложих си главата на чантата, прочетох за n-ти път упътването и сладко-сладко заспах.


Ирис Крилатска, сп.Ева

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Яну 20, 2011 8:58 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: С усмивка...
Майстори

Ситуацията е класическа - семейна спалня, съпругът се прибира внезапно, съпругата е гола, до нея има непознат за домакина гол мъж. Класически са и първите реплики на участниците:

- Е сега ви убих и двамата! - вика съпругът.

- Григоре, аз съм невинна! - вика съпругата.

- Кой си ти, бе! - отправя актуално питане съпругът.

Голият разчупва шаблона:

- Майстор Тричко, приятно ми е, поправям всичко!

- Майстор? Що си гол, майсторе, кажи ми, та после да те смажа на спокойствие!

- Маркетинг и реклама, господине, борим се с конкуренцията.

- Ти мене за глупак ли ме вземаш?

- Господине, сега така се завладяват пазарни ниши! Защо голи мадами рекламират бира? Какво общо има голата мадама с бирата?! Обаче рекламата действа. Затова и аз работя гол. Рекламният трик действа, напливът да ловя бримки и да възстановявам капачки за буркани е огромен.

- Какво правиш?!

- Практикувам традиционни, но вече позабравени български занаяти. Ловя бримки на чорапогащи. Възстановявам капачки за буркани. Шия кожени кръпки на дънки...

Съпругата връща разговора в канона на жанра:

- Григоре, не е това, което си мислиш! - хлипа тя.

- Госпожата си свали чорапогащника, за да уловя бримките, които са се появили по него - обяснява майсторът. - Не мога да ги ловя, докато чорапогащникът е на нея, ще ни сварите и ще си помислите нещо лошо за нас!

- Ама тя лежеше на спалнята!

- За да разгледам токовете на обувките й, които, ще бъда искрен, са се изтъркали и имат нужда от майстор.

- Колко пъти ти казвах, че трябва да ми зачукаш нови капачки на токовете? - сърди се жената.

- Нямам време, на работа съм!

- Затова викнах майстор, така ги зачука, че са като нови!

- Добре, бе, че си гол - ясно, чорапогащник - ясно, зачукване на токовете - ясно, ама защо тази е без рокля?!

- Григоре, помисли за децата! - цитира класиката голата.

- Ох, надявах се да не забележите, че жена ви е без рокля! - черви се майсторът - Такъв срам, за първи път ми се случва! Разбирате ли, опръсках я! Просто не ми се ще да си спомням...

- Спомни си, докато си жив!

- Госпожата ми даде да напълня химикалките ви, това ми е любимата операция, винаги влагам много страст в нея, много чувства, днес бях особено вдъхновен и не щеш ли - пълначката ми трепна и опръсках роклята на госпожата!

- Дай роклята!... Къде си я опръскал? Тука няма мастило?

- Аз я почистих, нали съм майстор, обаче за целта бе задължително вашата госпожа да я съблече.

- Абе, ти мене за глупак ли ме вземаш! - вкарва в употреба още една класическа реплика съпругът.

- Грешите, майстор съм!

- Не, аз съм майстор! Майстор съм на спорта по карате!

С безмилостен саблен удар той просва голия на пода. Съпругата кърши пръсти над несвястния:

- Григоре, защо удари човека! Така традиционните занаяти съвсем ще изчезнат в България!

- Модерни времена! - съобщава присъдата съпругът - А ти облечи нещо и ми изпържи яйца, че тъкмо съм загрял...

Весел Цанков

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пон Яну 24, 2011 4:04 pm Профил
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 04, 2009 2:04 pm
Мнения: 158
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: С усмивка...
Моита муза си отводи!
Изоставя ме човече!
Нема вино да ме води
през страни далече.

Вода нече 'на да пие.
На адет съм я научил.
С вода сал си очи мие,
га бъклето съм пресушил.

Мойта муза ущуриа
мирва не пофаща реч.
Че узем шише рекиа
да се праим гмеч!

Тъгва лазда че се сети
слово да развие...
Мойто муза га затръгва
пръвом си отпие.

===


Мойта Баче ме напрай
бъза и коприва.
Оди нещо ти и кай
тебе да накива!

На е права лазда Цона...
Що смо пустиняци!
Место да седимо дома,
диримо ортаци.

С ньим да пукамо ракиа,
булките да стегамо.
Га превали икиндиа
чуждо да задевамо.

Че узеем да се маанем
ич да ме не глеа!
Пусти друм пишмань да фанем
други му да зеа!

Avaram

_________________
Omnia mea mecum porto


Вто Яну 25, 2011 1:34 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: С усмивка...
Монолог на киселото грозде

автор: Alisa



Не съм узряло, а му се привижда,
че слънцето ме люби на баира.
Обхожда ме, това добре го виждам.
Лисугерът му подъл. Как примира...

Облизва се, че и потрива лапи.
Високо съм, бе пич, и киселея.
Какво ми стъпваш тихо по чорапи.
Зелено съм, не мисля да узрея.

Това го знам от всичките уроци
на старите лозари. Бях им вино.
Недей да ми се мяташ на подскоци.
Играло съм и аз веднъж невинност.

Ако ще ме крадеш, го дай по-мъжката.
Това със нежността – на Косе Босе.
Голямата любов ми е през дръжката.
Но виж на мъка, казват много нося.

Подскачай си. Прави се, че умираш.
Изобщо не ми пука на зрънцата.
То не е като гъби да събираш.
Освен, че киселея, съм устато.

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Яну 26, 2011 8:47 am Профил
 [ 51 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща


Кой е на линия

Регистрирани потребители: CommonCrawl [Bot], DotNetDotCom.org [Bot]


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov