Последно посещение: Сря Яну 18, 2017 11:56 am Дата и час: Сря Яну 18, 2017 11:56 am




 [ 2 мнения ] 
"Размагнитени души" 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Вто Ное 30, 2010 4:48 pm
Мнения: 2
(View: Всички /В темата)


Местоположение: София
Мнение "Размагнитени души"
"Колко живота ще Ви стигнат, за да откриете любовта? Колко години са необходими за да осъзнаете, че тя не е даденост? Колко месеца пропити със съмнение, ще трябва да изгубите – за да проумеете, че ревността убива душата? Колко дни и колко часа ще Ви трябват за да видите, че да обичаш не е достатъчно? Колко минути са нужни за да преглътнете гордостта си и да се извините...? Колко?

Дадох на всеки от вас – по-малко любов и нежност, по-малко копнежи и мечти, надежди и сълзи, по парченце от сърцето и душата си... Днес, всички вие обичате...без ревност, съмнение и несигурност, без да сте изградили стената, затвор на страха, за да предпазвате себе си от болката, без нужда от доказване на любовта към вас, обичате без да искате гаранции, че това ще продължи вечно...това е, което взех и получих от вас..., но днес вие обичате...

Повярвах на толкова красиви и лъжливи очи...

Животът..., заспиваш и се събуждаш в монотонноста му, прегърнал мислите за проблемите, тревогите, болката, горчивината на ежедневието, бремето на самотата и надеждата...
Съдбата, рано ме излъга и запрати в бурната пещ на живота... а стрелките..., те неуморимо тичаха, времето препускаше, отнемайки ми най-скъпото, но не и теб, Любов. Ти, ти беше моят пламък в очите, искрицата надежда и сила, моята утеха в най-трудните ми моменти причината всеки път, когато нямах сили - аз да продължавам.

Търсих любовта ти, сред толкова много измамливи лица...
Копнеех за мига, в които ще зърна лицето ти, ще те докосна, за мига, в който ще усетя топлината на нежноста ти... Копнеех за теб любими, ден и нощ, за да ме обичаш, да бъдеш до мен, да ми вярваш, да знам, че не съм сама, за да има смисъл живата ми. Копнеех, за да докажа, че те има Любов.
Обичах и толкова много малки изкуствени душици...

И днес, когато отварям очи, сгушена до теб, благодаря на Съдбата изпратила ми толкова много болка, че показа и освети пътят на сърцето ми към теб, за да ти кажа, че не мога да живея без теб, че не мога да дишам, когато си далеч, че само ти, единствен спираш болката, която изпепелява душата ми..., че искам да изживея живота си с теб, защото без теб е просто съществуване, че искам да те обичам до сетния ни дъх в прегрътката си... Без теб, съм полужива и само едва доловимия ми пулс, на любовта ми в сърцето ще ме държи жива, ако ти си отидеш - Любов.
[JUSTIFY] Обичам те...
[/JUSTIFY]
Обичам те и повярвай, знам, знам колко огромна и безгранична е твоята обич към мен любими. Виждам я в очите ти, усещам я, когато ръцете ти ме докосват, докато сгушена в прегрътката ти сърцето ти - те предава и разкрива всички онези неизказани думи, чувства и нежност, които таиш в душата си за мен..., когато устните ти ме изпиват, когато ми казваш „Обичам те” – аз ти вярвам!"


Чет Дек 02, 2010 11:53 am Профил WWW
Аватар

Регистриран на: Вто Ное 30, 2010 4:48 pm
Мнения: 2
(View: Всички /В темата)


Местоположение: София
Мнение "Размагнитени души"
„ ...Лек аромат на листенца от рози нахлу в съзнанието ми. Вече бях будна, но не отварях очи. Вслушах се. Тишината се бе посипала на всякъде и не беше трудно да чуя и най-лекия звук. Свещите бяха запалени, снопчетата пламък трептяха от нежния полъх на нощта, който се прокрадваше през прозореца и се заиграваше с косите ми. Лека, едва доловима мелодия от саксофон пригласяше на тишината. Усетих присъствието му, мислейки, че спя за миг, притаи дъх, усетих топлината на ръката му върху кожата си... Понесе се, нежно и плахо като пеперуда. Докосваше ме с неизбежност, и като че с ръка измерваше копнежа на кръвта. (Ръката му, бе скитник, изгубен, несигурен но изпълнен с надежда, надеждата, че пътя по който поема не е невъзможен.) Изведнъж спря, после вплете пръсти в косите ми, целуна ме и ми прошепна:

Не искам нищо повече от твоето докосване... с душа..."

[JUSTIFY]
"Тишина!

Усещане на пустота, на безметежност и едно непримиримо безсилие.
Усещане на самота…, защото просто… теб те няма!

Очите ти!

Те не са просто сън! Те са небето ми, звездите, които неуморимо бдят над мен.
Един свят, в който мога да се скрия, да бъда себе си, да бъда истинска…
Един свят…, красив свят, в който мечтите ми стават реалност!

Денят!

Изгубвам се в монотонността му, в компанията на кикотещи се сенки, срещам безизразните очи на лица от миналото и откривам как безсмислено се лутам по коридорите на настоящето…

Устните ти!

Те не са само страст! Те са моят опиум, стремежът, волята, вярата, силата, вулканичната лава изпепеляваща душата ми!

Казвала ли съм ти, че обичам да пътувам, без цел, водена от импулса на сърцето си, че обичам да клатя крачета, на някой изоставен, самотен кей, че…? За малко да забравя!

Душата ти!

Казвала ли съм ти, че тя е светът, в който искам да остана вечно!...

Знаеш ли, когато нощем оставам самичка, когато вече всички отдавна са заспали, когато при мен е дошла тишината…, обичам да затварям очи и да мечтая! Да мечтая…за една малка бамбукова къщичка, на брега на морето. Представям си я с голяма веранда, обсипана с бели цветя, на верандата леко се поклаща стар люлеещ се стол, а предните стъпала, прискърцват, когато се качваш или слизаш по тях…! Колко красиво, нали…?
А какво би казал за…

Сърцето ти!

То е брегът, на който искам да положа глава, да затворя очи, да се слея с него, да го почувствам… защо ли? Защото е изпълнено с нежност, за която… копнея!"[/JUSTIFY]


Чет Дек 02, 2010 12:00 pm Профил WWW
 [ 2 мнения ] 


Кой е на линия

Регистрирани потребители: CommonCrawl [Bot]


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov