Последно посещение: Пон Сеп 20, 2021 1:16 pm Дата и час: Пон Сеп 20, 2021 1:17 pm




 [ 90 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Следваща
Любими моменти 
Автор Съобщение
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
Романтиката в любовта


Романтичната любов
калин терзийски
, психиатър по образование,
поет и писател

Няма ли някой вахтен на носа, за да му разбия мутрата с тая тежка, покрита с черупчести молюски и прастари водорасли корабна верига? Дайте ми ром и нека платната се късат от бесните щормове!

Така искам да викам аз сутрин, когато се събудя.
Искам, когато се изплюя, кафявата ми плюнка да падне в зелено и загадъчно море, в очите ми да дращят ситни перли, поясът на кръста ми да е червен, а ботушите ми да са изпечени от слънцето на Козирога и Рака.
Тропика на Козирога и Рака имах предвид. Чели ли сте Хенри Милър?
Та какво стана с романтичната любов, питате? Ами какво... Нищо...
Аз пак ще си подкарам своето: къде албатроси стоят до моряците и гледат укоризнено? В стихотворенията на Бодлер, само там. На миличкия Шарл Бодлер, моя приятел, когото не познавам само защото е умрял от проклетия сифилис преди 144 години. Кой е Бодлер, знаете ли?
Ето:
На пода повален между въжа дебели,
той — кралят на лазура! — мълчи, скован и плах,
но става и криле огромни, снежнобели
като весла плачевно повлича покрай тях.

Та искам да кажа... каква романтика, Боже? За скитащите като сенки, но не като сенките на Орфей и Евридика, а като сенки, хвърлени от излишни вещи, за бродещите безчувствено из молове и луксозни магазини, за вадещите ловко от луксозните си чантички златни кредитни карти, за плащащите кеш и за плащащите по банков път, за Вечно и за Всичко Плащащите - Няма Романтика.
Сред брандовете и марките, сред услугите и скъпите стоки за душата и бита, сред стайлинга и хоумшопинга няма урагани от щастие и тайфуни от плътни, тайнствени и удавящи сърцето чувства!
Има само малоумен консуматорски стремеж към Още и Още. Когото го е гнус от Бодлер и от неговия сифилис, който предпочита пред неговата прогресивна парализа модната линия на Лагерфелд - моля, нека забрави за романтиката.
За тъпо и елегантно живеещите сред самодоволен потребителски уют няма романтика.
И така... Бодлер е починал в ръцете на майка си. Но през целия му живот на мъж и поет покрай него се е прокрадвала сянката на една полупарализирана мулатка. Призрак. Любовница. Жана Дювал. Ето я самата романтика! Те – двамата – пияни и дрогирани с опиум и лауданум, болни и луди – лежат на мъртвешките бели чаршафи в студения си апартамент в Париж и гледат как от разязвения нос на Жана върху чаршафа капе тъмна, страшна кръв! Една капка, две капки... Те тупват тежко върху тъканта и се разливат върху белотата като черни цветя. Цветя на злото. Еха!

После, когато се свестяват поне малко, двамата – Жана и Шарл - се обличат с най-ексцентричните дрехи на света. Той – с голяма бяла яка, като лале на гроба на починала млада оперна прима. Тя – цялата в черно, за да се подчертае златисто-охравият тен на мулатската й кожа. Гримират се един друг и излизат. Подкрепят се, защото се олюляват от алкохола и от болестта (и двамата имат мозъчен сифилис), но са щастливи.
Правят една от най-романтичните разходки из уличките на Сите – там, където Сена все едно е разкрачила двата си хладни, животопоглъщащи крака на проститутка и от нея вее смъртна влага. Сядат в някоя малка винарна и Жана поръчва малка кана вино. Розе. Старата кръчмарка отмерва половин литър, налива и на себе си – за здравето на поета и неговата муза, кръчмарката е леко пийнала. Жана седи и е замислена...
Тя мисли за Вечността, защото се е уморила да мисли за Смъртта, а Шарл пише на салфетка четиристишие за нея. За нейния нос, който сигурно скоро ще падне от болестта, за нейните очи, които сигурно скоро ще ослепеят.
Ето я романтиката. И ето - аз ви казвам: само сред вонящата и разлагаща се плът на Истинския живот има романтика. Орхидеите растат върху гниещи остатъци. Болката и мракът са хубава тор за алени цветя. В света на пластмасовите опаковки няма романтика.

А може и да има. Представям си я: романтика, поръчана по айпода. За двеста и петдесет и три евро. Ха! Жалка работа!
Но аз не ща и да знам за нея! Аз – приятелят на Шарл Бодлер и Жана Дювал, малко тъжен от това, че се е родил цели сто години след тях! Аз - поетът и хитрият фавн (а знаете ли какво е фавн?), не искам да си поръчвам романтика по интернет на страхотни и атрактивни цени!
И затова искам да изкрещя с продрания си от тютюна и рома глас и да питам:
Няма ли някой вахтен на носа, за да му разбия мутрата с тая тежка, покрита с черупчести молюски и прастари водорасли корабна верига? Дайте ми ром и нека платната се късат от бесните щормове!

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Фев 16, 2011 3:20 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
Понякога хората са неразумни,
Нелогични и егоцентрични -
Въпреки това им прощавай!

Ако си добър, хората могат
Да те обвинят в егоизъм и скрити помисли -
Въпреки това, бъди добър!

Ако успяваш в живота, ще спечелиш
И лъжливи приятели, и истински врагове -
Въпреки това, успявай!

Ако си честен и открит,
Ще бъдеш лъган от другите -
Въпреки това, бъди честен!

Това, което си градил с години,
Може да рухне за една нощ -
Въпреки това, гради!

Ако намериш покой и щастие,
Ще се страхуваш да не ги загубиш -
Въпреки това, бъди щастлив!

Доброто, което правиш днес,
Ще бъде забравено утре -
Въпреки това, прави добро!

Ако дадеш на света най-доброто, което имаш,
никога няма да е достатъчно -
Въпреки това, давай най-доброто от себе си!

И сам ще видиш,
Че в крайна сметка
Всичко е между теб и Господ Исус
И никога не е било между теб и хората.

Майка Тереза

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Фев 18, 2011 9:07 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
"Посланието на модата трябва да бъде едно послание за любов, нежност , съблазън и в крайна сметка - простота. А кого си мечтая да облека? Една непозната. Една жена, която бих срещнал, например в България, на ъгъла на някоя улица, с която бих разменил само поглед и която не бих забравил никога." Оливие Лапидюс


_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Нед Фев 20, 2011 1:25 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
"-Обвинявам ви, че сте пропуснали любовта, че сте пренебрегнали дълга да бъдете щастлива, че животът ви е минал в заобикалки, сурогат и примиренчество. Би следвало да бъдете осъдена на смърт. Ще бъдете осъдена на самота.
-Не виждам нищо по-страшно, нито по -неизбежно. Понякога ми иде да закрещя:Страх ме е. Страх ме е. Обичайте ме"

Франсоаз Саган


_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Фев 22, 2011 7:56 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
"Но най-тежък бе здрачният колеблив час между деня и нощта. Вечер, ти си пълна до задушаване с липса на любов. Липсата на любов- най -острото усещане на любовта. В този зинал промеждутък между светлина и мрак, между шум и тишина, започва непоносимо да кънти в черепа двойното замлъкване на гласовете. Звънтяща, незапълнима празнота. Чий глас е палачът на другия, кой от двата е жертвата? По-добре никога да не си осеняван от някакъв вътрешен глас, за да не изпиташ онемяването му"
Блага Димитрова


_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Фев 24, 2011 11:50 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
"За пръв път вкусваше ужасната сладост да обичаш някого, когото неизбежно ще накараш да страда".


_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Фев 25, 2011 5:34 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
тя е ръбеста и висока.
мълчалива.
от хората, които могат да бъдат невидими.
не говори много.
не че не умее да говори. все пак е адвокат.
но умее да се впише и остане някак настрана. да не привлече вниманието.
явно годините на попска дъщеря и посочването й с пръст като такава, са я научили да се затваря в себе си.
можете да я отминете, да я пропуснете, да не я заговорите никога.
годините са минали милостиво покрай нея и времето я е обичало. за разлика от хората.
с фигура на момиче и лице на момиче.
тихо е било времето за нея.
нямам претенции да я познавам. все още нямам.
щях да я пропусна за малко, ей така въпреки интуицията си.
защото има хора, които затварят кепенците на очите си и крият светлината си дълбоко вътре, а нощем когато всички заспят и останат само блудните светят в нищото.
тя е от тия.
които носят мълчаливата си светлина и доброта без да я афишират. без да се тупат по гърдите. без да се натрапват.
тя е ръбеста.
мълчалива.
стои в периферията съвсем съвсем тихо.
и добрините си така прави.
тихо.
незабележимо.
а когато и благодарят, дори и става неудобно.
и ми се струва, че дори й иде да потъне вдън земя.
може би защото правейки добро, не го прави с презумция за благодарности. не го прави и с презумпция да и се върне добро.
просто го прави по вътрешно убеждение.
защото е такава.

... свали златната си гривна и я даде на сираче. за, бала ти -каза. на мен не ми е нужна ...
... ако колегите знаят, че работя без пари, ще ме линчуват...
...ако не общуваш с всички хора, може да пропуснеш някой специален...

не знам почти нищо за нея.
не знам, колко я е боляло като дете, нито като жена
не знам за тихите рани , които е преживявала.
не знам за битките, които е водила

знам обаче, как се смее.
познавам как се усмихва.
и знам, че е добър човек.
от ония, които ни светят в тъмното, когато загубим пътя и сме объркани.
от ония, които невидимо стоят зад гърба ни и казват:
не бой се, тук съм, пазя те. а ти върви.

няма много такива хора.
срещаме ги, разминаваме се, забравяме ги, неосъзнавайки , как животът е по светъл именно заради тях.



sowhat

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Мар 01, 2011 9:20 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
"Много добре е казано, че вторият брак е триумф на надеждата над опита, но не съм съвсем сигурна. Струва ми се, че първите бракове са изпълнени с повече надежда истории, тласкани от огромни очаквания и непринуден оптимизъм. Вторите бракове, според мен, са пропити с нещо друго : уважение към силите, към по-могъщите от нас, може би. Уважение, което вероятно се доближава до страхопочитание.
Една стара полска поговорка предупреждава:"Преди да отидеш на война, кажи една молитва. Преди да излезеш в морето, кажи две молитви. Преди да се ожениш, кажи три". Елизабет Гилбърт


_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Съб Мар 12, 2011 10:01 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
Кратичка приказка




Заспиваш ли?
Ще ти разкажа стара приказка една, а ти затвори очички и чакай... ще дойде добрата, златна река. Послушай за любовта на тъжния принц и една млада пастирка. За ужас на цялата кралска рода, тя успявала да доведе пролетта с магическата свирка. Щом чуел нейните песни, принцът се усмихвал унесено и така поносима ставала тежката му, лепкава тъга, но зли хора имало в неговата рода. Каквото решили и сторили. Прогонили ваклото стадо вдън гори Тилилейски, а малката пастирка нерадостно към своя свят тръгнала. Замлъкнала. Нямало песни. Вървяла през страшния лес, ужасена, полужива в унЕс, но изведнъж светлинка се явила и славейче малко глас извисило. Пътека намерило нашето малко момиче и песен запяло за любовта си към принца лирична. И той я чул, макар и далече, макар разделени били от цяла вечност. На лицето му изгряла усмивка-Луна.



Разбра ли кои са?
Но ти вече заспа...
Спи мое малко, момиче. Спи.
Обичам те!

Наталия Иванова

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пон Мар 14, 2011 4:26 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
Тенис


Много моля, ако някой случайно ме обича, да не мисли за друга. И да не ми пуска в колата си песни, които му напомнят някоя друга – предишна или настояща, няма значение. Ако пък случайно не ме обича, много моля да спре да ми пуска каквито и да било песни в колата си. И също така да спре да ми пуска езици, ръце по гърба, крака под масата и електричество по цялото тяло. И въобще – да спре!
Другият вариант е да ме излъже - успешно, моля! - че съм Единствената! Само аз и никоя друга. Когато се появи друга и не му се лъже, да се държи като мъж и да ми го каже. Приемам есемеси, съобщения във фейсбук, бележки на нощното шкафче, на огледалото в банята и всичко друго. Дори предпочитам в писмен вид, черно на бяло. Приемам дори безмълвни раздели, но ясни и категорични. Аз знам какво да правя оттам насетне. Пък и както е казал поетът - ще потъжа, ден-два ще ми е криво, но от скръб едва ли ще умра. Ще оцелея и след десет години спокойно ще се влюбя в следващия. И той в мен, естествено.

Този монолог на Съмняващата се си го произнасях на самотната сцена на моя малък вътрешен театър в една хубава слънчева неделя по обед, докато седях на дървените пейки около тенис корта, пиех редбул и наблюдавах урок по тенис на дъщеря ми. Чувствах се като във филм на Уди Алън - заради тениса сигурно. Между другото проверих етимологията на думата „тенис“. Оказа се, че идва от френската tenez, повелително наклонение на глагола tenir - държа. В играта кралски тенис някога, много отдавна, сервиращият играч е трябвало да извика „Тенис!“, преди да изпълни сервиса. Означава: „Ще сервирам!“
Когато някой не е всичко за теб, винаги нещо ти липсва. А ако е всичко... тогава ти къде си? Защото ти си част от всичкото, а всичкото е той. „Любовта е опасна“, казва Кетут на Лиз в „Яж, моли се и обичай“. Лесно ти е на теб, Кетут, старче такова. Изкуфял, беззъб дъртофелник! Опасна била. Аз какво съм виновна, да не съм я измислила аз. Само дърдориш някакви мъдрости, понеже вече ти е все едно и сигурно си разбрал, че няма никакъв смисъл. Обаче какво да правим ние, дето сме още на пангара на любовта, а?
Както повечето жени, и аз съм склонна да си въобразявам, че някой е влюбен в мен. И винаги е точно този, в когото и аз съм влюбена. Всичко, което той казва или прави, е знак за мен, че е все повече и повече влюбен. И тъй като обикновено се влюбвам в типове, които не са склонни да говорят много за чувствата си, аз само си навивам на пръста някаква поредица от недомлъвки, недочувки и така нататък. Честно казано, както стана ясно по-горе, лично аз вярвам повече в написаните, не в изречените неща. Всичко друго е само джентълменско споразумение. А джентълмени... хм.

И тъкмо си разсъждавам за всички тези неща, на съседната пейка се настаняват с по бира в ръка четирима мъже. Става ясно, че току-що са приключили мач, играли са четворка. Все още са си с екипите, но и с якета отгоре. Трима от тях са на около 55 години, а четвъртият – на около 30. Изглеждат готини мъже, после видях колите, в които се качиха. Богати, умни, с чувство за хумор – от онези, за които все си мечтаем. Единият от по-възрастните каза на младия: „Ако жената живее с теб, ти струва много по-скъпо, отколкото ако не живее. Защото ако живее, тя постепенно започва да усвоява пространството и ако ти я оставиш като джентълмен да си харчи, колкото поиска, тя в един момент не само че наистина го прави, но започва да ти държи сметка и на парите, които ти харчиш. Това се нарича дисперсия.“ Останалите се разсмяха. „Ами да, дисперсия – разпространение на едно вещество в чужда за него среда. Така че по-добре я остави да си се разпространява в своята. Не си ли чел „Изкуството на войната“?“ - завърши човекът и отпи от бирата си. Явно младият ги беше попитал за съвет дали да заживее с някаква мацка. После четиримата смениха темата и заговориха за различни настилки, скъсани менискуси и тибетски балсами.
Значи такааа! Дисперсия. Те били джентълмени и затова се стигало до дисперсия на жената в тяхното пространство, в резултат на което накрая оставали на минус. Винаги съм подозирала, че повечето мъже, наистина повечето, ще изпитат болката, която заслужават, само ако им пипнеш парите, независимо дали са малко или много. Щедри мъже с широки пръсти не познавам, а вие? Някой да ти каже: „Харчи, обичам те“? Няма такъв.
Та си мисля колко ужасни са тези готини, умни мъже с колите и чувството за хумор. Каква пресметливост, каква мнителност, каква непоносима разсъдливост, липса на спонтанност, липса на простота. Отчайваща липса на простота наистина. И с този най-ужасен от всички ужасни страхове на мъжа – да ги правят на глупаци. По-добре да не им става, отколкото да ги правят на глупаци. Това, че една жена иска да заживее с един от тях, веднага се тълкува от тази гледна точка - как ще му излезе - по-скъпо или по-евтино. Точно все едно си взема нова кола и се интересува колко харчи – на градско, на извънградско. Все едно това може да бъде определящо. Идеята е: „Нали можеш да я чукаш, когато поискаш, имаш пари за чистачка у дома и за обеди и вечери навън. Защо, по дяволите, ти е да живееш с нея? Само ще ти харчи повече.“ Звучи толкова логично, че чак нямам какво да кажа. Буквално ме втресе от тази тяхна желязна, не – ледена, логика. Тези мъже се пазят. А мъжете, които се пазят, по моето скромно мнение никога не са добри любовници. Защото не могат да потънат в теб – нито на психично, нито на емоционално, нито дори на чисто физиологично ниво. Не искат. Не могат да потънат никъде освен в някоя кал, знаете, има такива жени – от кал. А от калта понякога се излиза много трудно. Те сигурно и затова си купуват такива джипове, та ако затънат, да могат някак да се измъкнат. Обаче знаете ли какво? Така им се пада.

Тези мъже само разправят как за тях е важно на теб да ти е добре. Истината е, че на тях им е достатъчно да се правиш, че ти е добре. Те не искат да потъват докрай, да стигат докрай и, не знам как ще прозвучи, но дълбоко в себе си не искат и ти да стигаш до края. Искат винаги да има какво да си дължите, какво да ви държи, какво да ви прави зависими един от друг. Понеже усещат, че само липсата те прави зависим, само неудовлетвореността. Някой, който е толкова щедър, че да ти даде всичко, което има, във всякакъв смисъл – колкото, толкова, докогато, дотогава - той е глупак. Със сигурност. Обаче аз пък си мисля, че в любовта трябва да сме голи и глупави идиоти. Това е напълно достатъчно, най-важното. Всичко друго са само покривала, маски, идеи, илюзии. Прехвърляме си топката през мрежата – точно като в тениса. Докато единият не се откаже или не падне на колене от изтощение. Защото дори когато силите са изравнени, има тайбрек. Единият винаги трябва да победи. Така е при Тенисистите, разбрах го в този неделен ден.
Не ме кефят Тенисистите. Прекалено богати, умни и с чувство за хумор са. И този Тенисист, за когото се отнася монологът в началото, също не ме кефи. Всеки път, когато а-ха да се почувствам щастлива, той слага мрежата между нас и вика: „Ще сервирам!“ И играта започва пак. Ще взема да се откажа, преди да съм паднала от изтощение. Защото иначе на тайбрека ще ме размаже. Аз просто не съм Тенисистка.
Чудя се само защо записах дъщеря си на тенис. Сто процента ще я научи на нещо.








Ирис Крилатска

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Мар 15, 2011 9:35 am Профил
 [ 90 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Следваща


Кой е на линия

Регистрирани потребители: CommonCrawl [Bot]


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov