Последно посещение: Пон Сеп 20, 2021 1:19 pm Дата и час: Пон Сеп 20, 2021 1:19 pm




 [ 90 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6 ... 9  Следваща
Любими моменти 
Автор Съобщение
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
За любовта, за не-то и да-то



Не заради деня на влюбените, който може и да не дойде...И не заради самотата, от която може би имаме нужда...Не заради думите, които понякога не значат нищо...


Заради мен самата, заради теб самия, заради истината да бъдеш.


Първо:


Научи се да обичаш. Прекрасно е. Изпълващо е. Освобождаващо. Реално. Няма друга реалност от любовта. Запомни. Може и да се заблуждаваш, че си щастлив. Може да ти казват,че изглеждаш щастлив. Може и наистина да изглеждаш. Има много артисти по този свят. Но погледни отвътре. Ако няма нищо, значи не трябва да спираш да го търсиш. И не в другите. А в себе си. За себе си. Няма да се губиш. Не си заслужава...Може да си разбиеш главата отново. Случва се. Може да те обвинят, че си глупав. И с право. Но и да си глупав, какво пък ги засяга другите? Това е твоят живот и ти го живееш. Ти си в твоята приказка. Ти я създаваш. Ти избираш как да я разказваш и в какво време. Ти слагаш точката. Ти я продължаваш с многоточие. Ти си я измисляш понякога, за да не ти е скучно или пък я съкращаваш от срам или страх да не разпознаят в някой герой твоите грешки. Какво пък? Кой ще се занимава с теб? Нали трябва да измисли край или начало на своята приказка?


Второ:


Научи се да казваш „ не” на любовта ( на ненавременната ) , на изкуствените емоции,безсмислените срещи, пропилените възможностите, ненужно проявеното благородство, на откраднатата нежност, на продупчените моменти, на манипулираното „искам”, на себе си...на онова егоистично, тщеславно, горестно Аз, което капризничи и мрънка, когато не му стига. Не е лесно. Понякога е повече от невъзможно. Но за да я срещнеш...истинската ( както я наричат ) , трябва да се научиш да казваш „ не”. Така й помагаш да се доближи до теб. Защото тя наистина не е толкова

бляскава, колкото я описват. Скромна е и срамежлива. Доказва се и се промъква като слънчев лъч. Про Пусни я, за да влезе.


Трето:


Научи се да казваш "да", когато обичаш. Научи се да казваш "да"на себе си, за да се заобичаш. Това е много важно. Ти можеш. Всичко. Ако не го можеш, някой друг ще го направи. Ти си ценност и търсиш ценности. Кажи „"да" на мечтите си, кажи "да" на спомените си. Имало ги е. Кажи "да" на болката. Нали те кара да се чувстваш жив. Кажи " да" на дупката и не се страхувай да излезеш от нея. Да. На всички езици значи сигурност. Имай я за себе си. А не "може би"

или " би могло". Нямаме толкова време тук на земята. И няма какво толкова да губим. В условно наклонение само ще се погребем преди да сме се изживели. Не бягай от отговорност. Твоето "да" е твоят билет към истината...
[JUSTIFY]Милена Динева
[/JUSTIFY]

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Авг 11, 2010 10:16 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
Между небето и земята




Имах един период, в който бях дълбоко убедена, че любовта трябва да те кара да се носиш няколко педи (поне) над земята. Този период започна към 20-ата ми година и продължи около 13 години – доста дълго наистина. През цялото това време си въобразявах колко хубаво е да летиш, колко е прекрасно някой да ти завърти главата, как нищо не може да те „вдигне“ така както едно влюбване, колко е вдъхновяващо и така нататък и така нататък. И точно на 33-ия си рожден ден се прибрах у дома буквално изтощена от това, че главата ми месеци наред се бе носила сред облаците от някакво поредно измислено влюбване. Въпросната глава ме болеше страшно, сигурно защото във висините кислородът е доста разреден и не е много хубаво да прекарваш там дълго време. Строполих се на дивана в хола и се разревах. Мъжът ми дойде до мен, целуна ме, попита ме какво ми е, казах му, че съм изтощена, че главата ме боли, че мразя рождения си ден и че искам да сляза на земята. Най-после да сляза. „Ще ме свалиш ли на Земята?“ - попитах го, хълцайки. Той ме съблече кротко и мълчаливо и в продължение на час-два ме сваля на земята (като първо, разбира се, ме свали на дивана). А след това никаква глава вече не ме болеше и дори ядох торта! Беше най-страхотният ми рожден ден, защото разбрах, че мъжете, които те приковават към земята са точно толкова важни колкото онези, които те карат да се носиш над нея.




Ирина

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Окт 08, 2010 11:45 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
рекламните сайтове ми обещават една по различна коледа- по шармантна, и дето се вика още попо ъмейзинг. толкова са сериозни и убедителни, че аха аха и да им повярвам.

"животът е сериозно нещо, поради своята незначителност"*


само дето не мога да си намеря коледното настроение. бог знае къде съм го забутала между миналогодишните гирлянди и тазгодишните носни кърпички за хремата.


" и аз мълчах с целия си дар слово..."*


ето най после днес заваля сняг.

сега вече няма как да не намеря коледната покривка и свещи. може даже и да открия коледните китайски лампички забутани из тавана или из някой долап и да ми светне.

една еврика да изкрещи в душата ми и да се втурне да пече коледни пайове или квото там има.

така де ако успея да си купя нова печка. щото старата ми фурна изгоря и се оказа,че ремонта й струва колкото една нова.

май ще мина без пай.

и без баница.

и без ъмейзинг шармантни боклуци за които да похарча заплатата си.

няма ми настроението за коледа.

още не съм почнала да си тананикам джингъл белс и тиха нощ.

не съм купила нито една коледна звезда.

не ме е привлякъл нито един коледен венец.


опитвам се да изпълзя от себе си и да се влея в еуфоричната тълпа, която ме залива по улиците и медийните канали.

ако съблека кожата си на скептик, може би дори ще успея да си докарам 40 ватова усмивка и червена шапка с бял помпон.

но сякаш се чувствам по добре стоейки отстрани като безучастен наблюдател, който се вслушва в шумотевицата и се опитва да долови течението на онази река, извираща от сибир с име любов.

пазейки емоционалните си излишъци поради американско свръхпроизводство, за онези, за които биха означавали нещо.


" трябва да кажа, че винаги са ми липсвали ръце. две ръце, моите си, означават празното. необходими са ми още две около тях. на това при витамините му викат изразена липса." *


истината е, че тази коледа имам достатъчно изразени липси и осъзнаване.

че коледа е всеки ден с липса на изразени и изразителни липси.

и на такива дни, дори не им трябват покривка и свещи, официални дрехи и подаръци.


в тях " нежността разполага със секунди, които текат по бавно от останалите."*


*р.гари " голям гальовник"



sowhat

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Дек 14, 2010 1:05 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
Една година с теб


Здравей любов,

Вече трябваше да съм в леглото и да спя. Проблемът е, че не мога.
Разглеждам си мислено спомени от нашите пътувания и пожелах отново да попътуваме. Толково е хубаво да съм някъде с теб, до теб, под теб, над теб…
Не знам какво ми става. На приливи и отливи съм. Като френски шансон. Романтична и досадна.
А ти си песен неизмислена – стил алтернативен. Текстът липсва на места, има само ритъм. Вдъхновяващ и влудяващ, възбуждащ – три в едно ( както се пее в една пеесн).
Обичам те. Искам те. Само за себе си. Да си истински, раздаващ се. Защото така ми е хубаво и незабравимо. Вече година те имам за даденост и от скоро започнах наистина да те откривам. Дали времето ще бъде милостиво с нас, любов? Ще ни даде ли шанс да си останем двамата? Достатъчни ли сме си един за друг? Ще се намираме ли всеки ден по-влюбени от всякога?

Не знам. Не мога да ти обещая неизразимото, непредвиденото. Всичко се случва и както знаеш нищо не е вечно.
Харесва ми да ти пиша, да те чувствам до себе си, когато те няма. Обожавам да мисля за теб, любов.
Защото си толкова различен. Само ако знаеш. Как си се крил толкова време, любов? Трябваше ли аз да те открия?
Сега когато знам какво си, страхувам се, че ще те изгубя. Страхувам се от лятото, което може да те грабне от мен, страхувам се от страстите и амбициите ти, дори от миналото ти. От стремежа да бъдеш онзи, който те вдъхновява, онова себе си, без което просто няма да си същият.
Ако те изгубя, ще сравнявам всеки следващ с теб, ще ми се иска поне мъничко да приличат на теб.
Всеки следващ…Не искам следващи, любов. Искам да съм те намерила. Моята любов, най-специалната, единствената, последната.
Иска ми се. Да спра да се споделям. До тук, до ръба на сърцето ти да стигна и там да остана. Нямам нужда от фалшиви любови и изкуствени емоции. Имам нужда от едно.
От теб се нуждая, любов. От теб…



Милена Динева

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пон Яну 10, 2011 9:40 am Профил
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 18, 2008 6:21 pm
Мнения: 336
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
Остарявайки, този внук на Анри IV се привързваше все по-силно към -принципите на своя испански предшественик, крал Филип II, на когото, според мадам Орсини, той все по-очебийно заприличвал и външно.
- Ако бяхте истински болен, все пак щеше да се наложи някоя промяна в етикета...
- Съвсем не, мадам. Кралете не се разболяват. Те умират, и толкоз.
- О, сир, не бихте ли могли понякога да бъдете по-малко крал?
- Струва ми се, мадам, че в някои минути, с вас... Но вие вече не желаете...
- Позволете ми да ви уверя - отвърнах му с усмивка, - че в тези минути вие не сте били по-малко крал, отколкото във всички други.

Франсоаз д`Обине, маркиза Дьо Ментнон(Откъс от “В Сянката На Краля Слънце” от Франсоаз Шандернагор)


Вто Яну 11, 2011 11:09 am Профил Facebook Сенат Гласът на блогъра
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
Кръстопътят преди края на годината е този, на който сезоните се изчакват - снегът е дълбок, виното е безсрамно червено, нощта е по-дълга от всяка друга в годината и аз си... слагам по една житейска свещичка-цифричка на моите шоколадови бесове...



Колко са 32?

"Малко, за да правиш равносметки" - би ми казала баба ми, "Най-хубавата възраст за моето момиче" - би казал татко (за него всичките ми възрасти бяха хубави), "Супер са - добре дошла в отбора. Честно ли е само четири месеца в годината да имам по-младо гадже?:Р" - казва половинката ми и се ухилва от камбанарията на същата възраст, навършена през юли...
Tук не следва клипче с Happy birthday to me или Остаряваме бавно, няма да има фойерверки, островърхи шапки и букети - е, поне не тук (ама и реално не държа на тях). Ще ви подаря една снимка, открита от мен днес - запазвах я в личната си колекция от зимни чудеса, защото имаше някакво особено излъчване. Когато я разгледах по-внимателно, разбрах на какво се дължи:



Руини върху замръзнало езеро, изгладнели птици и прозорец, под чиито сводове се смеят ледени призраци. Не е класическа коледна феерия - няма гирлянди, коледни свещи, дъх на канела и сушени

плодове. Има природа - сурова и недосегаема в снежната си царственост. И тогава видях другото. Онези сухи клончета на преден план, които едвам се подават от водата. Погледнах пак:



Да, бяха индикации за преминал живот, но не онзи, който мислех в началото. Това бяха рогата на елен, намерил последните си мигове в прекосяването на езерото, покрито с тънък лед. Сигурно не се умира лесно с вдигната глава, но той бе сторил именно това. И за един кратък миг тази фотография ми даде повече от всичките пожелания, които биха могли да бъдат измислени - един неподправен миг мъдрост, поднесен ми в навечерието на моите 32...



Понякога вървим върху измамната стабилност на собствените си убеждения за неуязвимост. Когато пропадаме, се мъчим да изплуваме и точно в тези моменти нерядко разбираме колко далеч може да бъде брега и колко важно е да имаш криле. Това си пожелах - винаги да мога да летя, когато пръчките на моите спасители от брега не могат да ме достигнат, защото най-пълноценният път към себе си е този, в който виждаш всичко отгоре. Никой не знае кога ще му се пропука ледът, и ако крилете ни предадат тогава, нека поне държим главата си изправена, дори и отвъд...
Знаете ли колко жизненоважно е да има с кого да направите снежен човек в първите минути на рождения си ден - да ви подаде сухо клонче за ръчички и чери домат за нос? И да ви натрие бузите със сняг докато вие уж се възмущавате, след което да ви завие с палтото си и да ви подари букет от най-странните зелеподобни цветя на света, гарнирани с магарешки бодил и копър?:) Ако е "не", дано го изпитате някога. Ако е "да', нека никога да не свършва.:))


frina





_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Яну 12, 2011 10:38 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
"-Е, как е реалността?
-Нереална, както винаги.

-Някакви съжаления?

-Хиляди.

-Но не и професионални.Ти постигна наистина много.

-В моя свят това е сигурно доказателство за вечно проклятие."



_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Яну 13, 2011 3:26 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
"Две червени капки върху чаршафа подпечатваха, като че с червен восък, една важна страница. Но на нея не бе написано нищо съществено и дълбоко в себе си Катрин реши, че страницата си е останала бяла."


_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Съб Яну 15, 2011 3:11 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
Кога разбрах, че и с чадър мога да се намокря?

Беше отдавна.
Помня, че хвърлих чадъра в най-близкия контейнер за боклук.
Сигурно тогава за пръв път правихме любов с дъжда.
Беше толкова естествено... взаимно доверие. Той - могъщ, непредсказуем, минаващ и преминаващ и аз... дребосъчето с мокра коса, сгушено в силните му капки...
Прегърнах за пръв път истински момента. Преди това си беше... ами ако..., ами сега..., ами не може ли..., ами..., ами...
Често забравям чадъра си.
Казват, че не било разумно...
Без чадър съм леко глуха, почти не чувам какво казват, но не ми пречи да прегърна момента.
И да правим любов с него.




Nell

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пон Яну 17, 2011 3:18 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
Прегръдка


Понякога просто ми се пишат глупости. Дращят ми се думи, като заврънкулките по тефтерите до телефонните апарати. Нищо конкретно, просто малки малки триъгълничета, кръгчета и спирали, като фрагментите от деня.

Отивам тази сутрин на работа, понесла две огромни картонени чаши с кафе, моето с две сметанки, а на шефа ми с двойна доза подсладител и мляко и го заварвам да седи на огромното си бюро, отрупано с какво ли не и да брои диамантите на пръстена си. Усмихвам му се лъчезарно и му подавам кафето.

- Без захар е, нали? - винаги ми задава този въпрос, когато му нося кафе, с лек укор, като че ли чака деня, в който ще забравя. Понякога се изкушавам да го направя.
- Разбира се - усмивката ми става още по-сияйна, доколкото това е възможно в 5 сутринта.
- Знаеш ли, че имам 49 диаманта на пръстена си? - изтърсва вместо благодаря.
- Ъъъ? Не знаех. - вече съм сериозна, това не е шега работа, а пръстена му с 49 диаманта! Показва ми го, както по старите филми дамите подават ръка на някой джентълмен, за да я целуне.
- Прекрасен е, нали? - гледа ме с блеснали очи.
- Ооо, да - прекрасен е! - Прекрасен е точно, колкото са прекрасни снадките на тръбите на нефтените платформи. Имам чувството, че е отишъл при някой златар и му е казал: "Въобще не ме интересува какъв пръстен ще ми направиш, стига да побереш на него 49 диаманта.". Само дето това недоразумение със сигурност струва повече от годишните вноски по ипотеката ми.

Шефът ми е кукувица. Евреин. Работохолик. Гей. Милионер. Умен, на ръба на извратената гениалност. Перфекционист. Страхотен дизайнер. На партита. Ако искаш да си направиш сватба за един милион долара, той ще ти ги похарчи до стотинка. Много го бива да кара хората да му дават парите си. Ако министър председателя реши да покани султана на Бруней, например, и да го впечатли, му се обажда. Ако има събрание с преобладаващо мнозинство на евреи в парламента, които трябва да пият кафе в почивките и да прихапнат някой сандвич на крак, докато обсъждат бъдещето на северноамериканския континент, шефа ми пак е насреща, с пластмасови чинийки и чашки, опаковани в прозрачни пликове, запечатани с печата на мушкията, който удостоверява, че отговарят на безумните правила на юдеизма. Цената им е като в петзвезден ресторант на Ривиерата. Данъкоплатците имат бездънни джобове. Ако някой умре, той убеждава наследниците колко е важно покойника да бъде изпратен в разкош. Погребенията се превръщат в балове. Хората цъкат с език и постепенно тъгата им омеква.

Казва ми Хъни. Мисля, че го е страх, да не напусна. Вдига ми заплата всеки път, когато поискам. Не прекалявам. Плаща ми всички глоби за неправилно паркиране. И най-важното, никога не упражнява любимото си занимание върху мен. А то е да мачка хората. Предимно тези, които работят за него. Хората около него са жалко раболепни. Казват му Сър, разтриват му гърба и почват да треперят в момента, в който го видят да се задава от някъде.Повечето от тях е наследил от баща си, заедно с бизнеса преди двайсетина години. На мен не ми пука. И той го знае. Когато почнах работа при него, беше много мил. Така е с всички новопостъпили. Кара те да се чувстваш важен, да даваш най-доброто от себе си. Да се влюбиш в енигматизма му. И после се опитва да те смаже.

Беше една късна вечер, бяхме работили почти 18 часа и на мен ми писна.
- Дейвид, аз ще си тръгвам.
- Още не сме свършили!
- Знам. Изморена съм. Имаш достатъчно хора, за да приключите. - взех си чантата и палтото.
- Чакай! Къде си мислиш, че отиваш?
- В къщи, казах ти, че съм изморена.
- Ти за коя, по дяволите се мислиш?
- За коя се мисля? За някой, който си отива у дома. А ти за кой се мислиш?
- Аз съм шефа ти! - през гнева ме напуши ме смях - това е най-лесния проблем за разрешаване в тоя живот:
- Беше... - ухилих му се и си тръгнах. Чувствах се прекрасно!

Следващите два дена не се обади. Аз си приведох резюмето в бойна готовност. На третия ден се обади и се извини. Имам предвид - извини се наистина. Искрено. Повярвах му. Повече никога не ми викна.. Имам чувството, че се държи така с хората, за да види кой ще му се опъне. Кой има сила. Извратена работа. Повечето или напускат мълчаливо или седят и търпят. Чакат да ги потупа по гърба. И тогава са щастливи.

Няколко месеца след случката, ме покани на гости. Живееше в палат. Лъскав. Разкошен. Направи ми почетна обиколка на гардеробите си. Всъщност, той няма гардероби. Дрехите му си имат стаи. Има си стая за бели ризи. И стая за розови ризи - тази много ме впечатли! Два реда един над друг обикалят четирите стени, като оставят дупка само за вратата. Ризите са подредени от най-бледото, почти незабележимо розово, минават през пепел от рози, бебешко розово, още по-розово, тъмно розово, и накрая наситеното, почти черно виолетово от другата страна на врата. Стотици ризи. После си има стая за панталоните. Един ред черни, един ред бели. Стая за саката. Черни и бели. Стая за палтата. Всичките черни, като най-отпред виси задължителния визон. После - стая за обувките. Всичките му дрехи бяха в бяло, черно или розово. Никакви други цветове. Мислех, че полудявам, отчаяно ми се прищя на видя нещо синьо, зелено, жълто, истинско! После ми показа огромната си баня и спалнята към нея, естествено, декорирани в стил "зебра". Върху раклата му имаше няколко стотин шишенца с парфюм и ми стана жал за чистачката му. Този човек си обичаше вещите, както се обича дете. Говореше за ризите си на Версаче, както хората говорят за прощъпулника на децата си. Ходеше от стая в стая в някаква треска, все едно търсеше нещо, което не знаеше къде е оставил. И тогава видях самотата. Не бях виждала по-самотен и изгубен човек. Пихме кафе и ядохме курабии с подсладител. Аз му разказах за семейството си. Той искаше още и още истории. Беше странна вечер. След нея почнах да му купувам сутрин кафе.

Той е като едно дете, с гадничък характер, но все пак дете. Хем го мразиш, хем го обичаш. Понякога ми казва:
- Хъни, дай ми една прегръдка! - после почти виновно добавя - Нали знаеш, всеки има нужда от прегръдка понякога.

Само дето прегръдките не се вземат. Дават се. Прегръщам го и ми става толкова хубаво...





wingstofly

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Яну 18, 2011 11:38 am Профил
 [ 90 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6 ... 9  Следваща


Кой е на линия

Регистрирани потребители: CommonCrawl [Bot]


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov