Последно посещение: Пон Сеп 20, 2021 2:24 pm Дата и час: Пон Сеп 20, 2021 2:24 pm




 [ 90 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5 ... 9  Следваща
Любими моменти 
Автор Съобщение
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
"Те получиха образование, положение, сключиха брак и всичко това го направиха сякаш лапат конфитюр. Те са лесни натури, никога не им е било необходимо да се преборват със страсти, противоречия.... такива хора не са ми интересни......Чувствам се не на място- от расата на излишните."


_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пон Апр 05, 2010 9:45 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
"Единственото нещо, което човек отнася със себе си, умирайки, е онази малка част от неговото имущество, която кажи-речи не интересува никого другиго. Няколко чувства и мигновения, две-три ноти на вълни в мига, когато вятърът разрошва косите със сладък шепот в мрака, ухание на мента от два преливащи се дъха, тъжна песен като черна скала и сълзата, сълзата веднъж, сълзата завинаги. С други думи всичко, което създава истинския му образ, преди да изчезне и никога повече да не се яви повторно."


_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Апр 06, 2010 1:36 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
Паднал ангел


Не мога да обичам всеки ден, колкото и да опитвам. Добротата не намирам понякога. Знам, че е в мен. Там си е. Подсъзнателно съм добра. Подсъзнателно правя всякакви компромиси. Най-вече със себе си. По малко с другите. И все пак добротата е и за другите. Вярвам, че когато съм добра към себе си, когато намирам сили да се обичам, се влюбвам и в другите...

Напоследък съм паднал ангел, крилете ми увехнаха и се откършиха от мен. Не съм ги погребала още. Казват ми, че ще поникнат други. Казват ми и аз кротко им вярвам. Падналите ангели могат да бъдат много кротки макар че в повечето случаи не са. Понякога полудяват от мъка по крилата си и почват да крещят, да буйстват, да причиняват болка...

Истината е, че едва ли непрекъснато можем да летим. Уморим ли се само за миг, падаме. И се научаваме да вървим, да стъпваме по земята, да мълчим, да не говорим за „небесни неща”, да се правим ( когато се случват около нас) ,че не ни засягат, че никога не е било...

Но падналият ангел трудно забравя за летенето. Само се прави, че не му пука. Че свиква с вървенето. Вътрешно, той си остава добър, влюбчив и доверчив. Истината е, че макар и на Земята и осакатен, всеки ден си представя как лети. За секунда време дори...се чувства щастлив. Не само споменът го крепи, а и всичко ангелско, което се кани да направи като му пораснат отново крила...

А те растат...с всяка изминала година със сантиметър. Вече са бебета – крила. Няма как да полетиш с тях, нито да ги видиш...Но усещането е там. Усещането, че си жив. Че един ден ти е писано да полетиш...И да видиш небесните чудеса, на които си се радвал преди време...

Паднал ангел, със залепено лице на прозореца, съзерцава отиващия си ден и мечтае за своите „непораснали” криле....

Милена Динева




_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Май 21, 2010 1:33 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
"Tя не разбираше как може след една убийствено


красива, дълга и нежна до невероятност нощ,

той да иска и да е в нечия виртуална компания...

След несравнимото им сливане за кой ли път, след

едновременното им огласящо тишината достигане на върха...

Тя не разбираше превръщането на един цял живот

в сапунен сериал ...А ролята на не главна артистка

и беше абсолютно непозната...а резервната скамейка

за нея не съществуваше...нямаше идея как изглеждаше...

Тя беше пиедестално всякаква в стария си живот...

Но, явно не беше се опознала до края...Предстоеше и

навярно да разбере колко още може да понесе да загуби...

А беше загубила толкова много, макар и с достойнство...

Това сега, с него беше различно. Това беше сблъсък на

егото и с големия компромис...

Тялото му беше невероятно красиво, аполоново,гъвкаво,

можещо и издържливо...Той владееше изкуството любене,

до съвършенство...И в този миг разбра защо мъжете могат

да са луди за една кучка в леглото им, без да има значение

всичко останало." rotazia

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пон Май 31, 2010 11:26 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
За черните котки


Тя просто ми мина пътя. Мина и застана пред мен, накипрена и лъскава, ококорена в мрака. И аз се наведох. Взех я в ръце. И черните котки се гушкат. И те имат нужда да ги вземеш в ръце. Нищо, че са минали през пътя ти и вещаят нещастие.
Не че бях щастлива. И даже да си призная, зарадвах се като я видях, че се спря. Не очаквах да се върне след злодеянието, което направи. Пък и те са много диви – уличните, черни котки...
Мила котко, мислех си за приспособяването, когато ми пресече пътя. За това как искам безумно много да не ми пука. Да не ми пука, че ми липсва. Че ми липсваше, дори когато не го познавах...Да не мисля за очите, за гласа, за ръцете...за нежността. Да не ме е грижа. Да не трупам спомени. И
най-вече да нямам очаквания. Очакванията са гадно нещо. Не ми трябват, котко. Къде се гушиш в мен? Аз не мога да си те взема. Ти ще ми донесеш нещастие. Ама че се търкулна тази сълза...
Не се страхувам да ме обичат. Напротив. Винаги съм искала само това. Да ме обичат. Да ме почувстват близка. Да ме мислят. Мечтая си как някой ден, някога...ще мислят за мен, повече отколкото аз за тях...за хората. Не се страхувам. Да не мислиш, че ми е лесно да се приспособявам? Никак. Опитвам се. Опитвам се. Но не се получава. Явно само се опитвам да се правя на силна. На безразлична, на „на-мен-ми-е-все-тая”. Истината е, че ако можех да гушна теб, вместо тази тъпичка котка, щях да го направя. Ако можех да повървя с теб в тази хладна, звездна нощ...щях. И никак нямаше да ме е страх.
Въобще не ми вярвай на позите. Те не са за теб. За мен са. Да се гледам в огледалото и да избухвам в смях. Аз не съм такава. Наистина. Не искам да се приспособявам към теб. Защото няма да съм аз. Пак се търкулна тази сълза. Може би е от диетата – днес не ям. И се разстройвам. Като мога ще ти сготвя пак. Нещо по-вкусно от миналия път.
Влюбвам се. Ето в това ще се приспособя, защото ми харесва. И не искам да знам нищо повече. Повярвай ми...
Айде, черна котко. Изцапа с лапички моето черно яке. Слизай. Слизай, казах....Дали ако прегърнеш нещастието, то си остава такова? Едва ли...Преборваш се, не се приспособяваш.



Милена Динева




_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Юни 03, 2010 10:07 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
Там, там, все някъде...



Като недоизпушена цигара си...като свършека на света, който си представям. Идваш, когато отказвам да те приема, идваш късно...идваш точно никога. Между съня и истината си. По средата на моя духовен оргазъм. По средата на нищото. Там си. Имаше те. И те нямаше. Истина си. И не толкова. Искам те. Знам със сигурност. Знам, че сред тази изгубеност, сред тази никаквост, на ръба на смеха и сълзите, знам че понякога те усещам. Знам, че ми се усмихваш зад сапунения мехур. Че бялата ти ръка чертае с пръст моя път напред....И аз ти се усмихвам. И се чувствам вечна, вечна...И няма какво повече да ти кажа. Не мога да бъда по-малко недоизказана. На път съм. На път към теб. Мисля, че от това бягане към теб, спрях да чувствам тялото си. Летя като вятъра. И пред него. Надбягвам се с времето. И с теб. Но няма да бягам от теб. Не си. Не си моя страх. Вече не. Вече знам, че си най-важното. Вече знам колко лица носиш. Вече знам как да не се страхувам от теб. Знам и колко далече си. Знам кога те няма, знам кога да си поиграя с теб. Да те погъделичкам. Знам, че липсваш...
Като недоизпушена цигара си. Като спомена от дим. Като болка в ставите. Като среднощна тръпка, като буба в окото ми. Като засъхнал восък по пръста ми, паднал от запалена свещ...Като недоизпушена цигара си. Като кръговрат. Не мога да избягам от теб, не мога...
Винаги ще бъда тук за теб, Любов....



Милена Динева



_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Юни 10, 2010 7:40 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
Имаше у мен вече една неизменна пукнатина, която никога нямаше да запълня с нищо. Добре че още не го разбирах това, тогава.
И за да се справя с нея, трябваше да я изтласкам в периферията на съзнанието си.
Но тя си стоеше.
Колкото и да я игнорирах, отвреме на време усещах драскането на ноктите й в себе си. Отвътре.
Може би това е, онова нещо което психолозите наричат подсъзнание. Не знам. За мен беше като черна дупка, в която се страхувах да влизам.
От там се почна.
Открих у себе си безпощадната категоричност да се разделям завинаги, но това не охлади желанието към привързаност у мен.
Привързвах се към шантавите си авангардни бижута, към циничното си червило и невероятни места и села, които сякаш дори Бог беше забравил. Привързвах се към мъже , към жени , които оставаха неизменни в малките си ежедневни предателства.
Не си обяснявам от къде извираше у мен тая вяра. В доброто. В хората. В това, че никой не се ражда лош.
Бях родена да вярвам на хората. И аз го правех. Вярата течеше в кръвта ми и сякаш нищо не беше в състояние да ме откаже от нея.
Друго е нещото, което не притежавах.
Търпение.
Само че аз се възпитавах в търпение.
Търпението не е от силните ми страни. Може би някои хора просто се раждат търпеливи, както други се раждат забавни, усмихнати или скучни.
Но ако има нещо, което да съм сигурна, че не притежавам по рождение, това е търпението.
И аз се обучавах на това.
С цялата ми присъща упоритост.
Понякога дори затварях очи пред очевадни неща и си казвах : това е урок. Бог те изпитва. Като потърпиш, ще разбереш , че грешиш.
Сега си мисля, че ако Бог беше искал да притежавам търпение, вероятно щеше да ме е благословил с него по рождение, както с харизмата.
Само че той е имал други неща наум, а аз следвайки линиите на привързаност продължавах да кова собственото си търпение като щит.
Рано или късно обаче винаги идваше мигът на счупване. Към предмети и хора. И тогава гневът и яда се изливаха от мен , като водите на пощуряла река, късаща бентовете
И следваше мигът на ампутация, който водеше до нови и нови пукнатини, които хранеха безпощадната черна дупка на липсите и ме запълваха с празнота.
Мина доста време преди да осъзная големината й.
Някъде по онова време вече взех решение да не допускам хора до себе си , за да избегна привързването, предателствата , липсите и пукнатините.
Не мога да кажа, че е било осъзнато решение, по скоро беше инстинктивно.
sowhat

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Юни 15, 2010 12:24 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
Ненавиждам всички закъснели думи.Измислени обяснения.Половинчати истина.Ненужни обоснования, секретиращи от провисналия стремеж на вчерашен устрем.Презирам остатъчния градус на изконсумирания преди мен опиум. И ми е толкова чужда цялата бивша централност на това, което ме държеше в позицията на Делфи. В твоя свят. В моя свят.Имаше свят преди Сарт-р да напише Погнусата. Все още ме опива липсата на Ъ - като ъгъл, в който да се скрия от отровните мисли, които ми нашепват, че може да си толкова искрен.Искрен до първите капки кръв, отделящи се от порите ми. В своята социална любезност съм само половинчато дрогирана.Имаше време, когато не се страхувах от думите. А бях истински трезва. Вероятно е било, защото не осъзнавах колко всъщност съм права.



Ераклия

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Юни 23, 2010 8:12 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
И

усетих болката. Предвестникът.
Без нея, просто не се получава. Като раждане е.Оная болка в стомаха и около диафрагмата, която ме кара да пиша. Която крещи. Вместо думите и емоциите, усещанията , които са се натрупали в мен. нещата , които ме изяждат. И не, не плътта ми . изяждат душата ми- невидимо. Няма как да го разбереш, няма как да го усетиш, освен ако нямаш в себе си белега на думите. Думите, които валят и те шибат като студен есенен дъжд, но нямат форма. Те са само усещане, блока и напрежение.

В диафрагмата. Въздухът става плитък и дишането е отсечено, очите са отнесени и погледът замъглен, защото аз не съм там. Там е само тялото ми, което е позволило на думите да го изпълват, а аз съм някъде другаде – в друг имагинерен свят където улавям следите на думите.
Обсес.
Единственото , което виждам и което ме интересува са те. Правилните парченца на пъзела, който трябва да подредя, за да се усетя отново завършена.
Там са отпечатъците им, леглата и люлките им, там е значението им , там са мрежите ми, в които ще ги уловя, там са пръстите ми с които ще ги нарисувам.
Ала първо е болката. Задущаваща ме. Ако й се оставя, знам че ще ме погълне.
И тогава може би ще се разпилея. На думи. или пък ще ги загубя. Завинаги.
Понякога ми се иска да си идат. Иска ми се да спра да усещам , тази задушаваща празнота , която се надига в мен и която мога да нахраня само пишейки.
Иска ми се да избягам от това, от всичко. Но не мога.
Думите са ме белязали и част от мен.
По – добрата част.
Или по жестоката.
Защото съм овладяла силата им. Мощта им. Оръжието им.
А те, те са овладели мен.
И като че ли – за цял живот.
sowhat

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Юли 23, 2010 4:38 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 9:12 am
Мнения: 1640
(View: Всички /В темата)

Мнение Re: Любими моменти
Любовната бенка на врата ми...Чрез теб открих, че я има. Ако не я беше целувал всяка вечер за лека нощ, щях ли да разбера, че съществува? Ако не беше ми казал, че е там...

Колко ли скрити тайни има по мен още, които ти не успя да разгадаеш?

Понякога се питам какво лошо има в това някой да знае повече за теб, отколкото ти самия? Твоето прекрасно любовно огледало, в което всеки ден изглеждаш различно...


Иначе сякаш се оглеждаш в матово стъкло. Всеки ден по-трудно се разпознаваш. И бенките изчезват една по една. Ако няма кой да ги преоткрива любовно и непрекъснато, те изчезват...Питам се, ако счупиш твоето любовно огледало, колко години ще носиш прокобата? Колко бенки ще потънат в забрава?

Остава ми да си спомням. Да мечтая. Да вярвам, че е още там, отзад на врата, точно под рошавите къдрици...И че някой любовно ще я преоткрие отново...
Милена Динева

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Юли 28, 2010 9:30 am Профил
 [ 90 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5 ... 9  Следваща


Кой е на линия

Регистрирани потребители: CommonCrawl [Bot]


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov