Щастлива си. И аз бих искал
да съм щастлив, а не злочест.
От твойто щастие бях свикнал
и аз да съм щастлив до днес.

Честит е твоят мъж — от болка,
от мъка бих се разболял;
о, колко бих го мразил, колко,
ако любов не бе ти дал.

Видях детето ти и мислех,
че ще умра ревнив, свиреп,
но то невинно се усмихна
и го целунах зарад теб.

Целунах го с въздишки скрити,
че в него татко му познах,
но то ме гледаше с очите,
в които все тъй влюбен бях.

О, сбогом! Щом си тъй ревнива,
аз няма да пророня глас,
но по-далеч от теб! — не бива
твой. Мери, пак да стана ад.

Все мислех: гордостта и дните
са угасили в мен страстта;
ала сърцето ми в гърдите
запърха пак от любовта.

А помня как по-рано тръпно
от твоя поглед бях в захлас,
но днес туй би било престъпно —
не трепва нито нерв у нас.

Ти пак се взираш в мене с нежност,
но няма туй да ме смути:
спокойната ми безнадеждност
единствено съглеждаш ти.

Не бива тая страст проклета
пак споменът да разгори.
Къде е тайнствената Лета?
Стихни, сърце! Или умри!


Джордж Байрон

* * *
Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай –
че те ще ни навикат.

Колко е мрачно да си някой
– и като жаба мокра –
да казваш цял ден свойто име –
пред възхитена локва!



+ + +



В цъфтежа е целта. Когато
със своя разум слаб и смътен
цветенце някое съгледаш
и бегло го разгледаш пътем –

ти ролята не подозираш
на тази мъничка подробност
в това сияйно сложно дело –
на пеперудата подобно.

Да израстеш полека, да напъпиш
навреме и да не измръзнеш –
със червея и зноя да се бориш –
от вятъра да се изплъзнеш –

да не измамиш мъдрата природа,
като се трудиш неуморно:
да бъдеш цвете е дълбока
отговорност.


Емили Дикинсън

„Пустинята е хубава - каза малкият принц, - защото крие някъде кладенец...”
„Малкият принц”
Антоан дьо Сент Екзюпери


Не идвай със мене. Оттатък е тъмно.
Налучква се пътят – по навик минавам.
За силните пътят след мене е стръмен,
а силните, зная, от обич предават.

Тъгата е капка. И блика потопи.
Брегът е блажèн, ако има си котва.
Реките прегръщам и стават потоци.
Не исках да казвам – боли все по-кротко...

Не тръгвай след мене. Там няма надежда.
Отдавна оголена дреме лениво
и тънко изприда от светлото прежда.
А мъртвите, казвали, светят красиво.

Недей, не прекрачвай – да няма причини.
Нали е пустиня – все кладенец има.
Не исках да знаеш, но... няма да мине.
Не идвай... Оттатъка все си е зима.


Дарина Дечева

Сирени вместо славеи


нощта запахала самотата си
озверяла кучка
оглозгва тишината на полузаспалия краен квартал
в който
домакините прибират остатъци от вечеря
мъжете пият навъсено
а децата приплакват насън от поредния кошмар
свързан с вой на вятър
сирени
и крясък на дилъри
а
небето ги поглъща в мрака си
и запушва ушите на Бог и звезди

нощта е молотов
на перваза
безпощадно отрязваща думите на
гъргореща нежност
и кънти
в главите
после рикошира
през писъци на аларми,
бой
и зъби
а
ангелите, са се пръждосали по дяволите
и всъщност
няма вселенска любов.

нощта е жена
която нисшите духом наричат курва
докато просто търси подходящия за себе си мъж
с неподходящо за часа й настървение и бяс

докато ридае
с вой на спирачки
гладни псета
псувни
и безсилие
изнасилвана перманентно от
безразличие
гняв
и яд
в този град на самотници

в който

тя раздава най-светлата песен на славеи
за безсънните

а ù плащат с празна душа

sowhat

Чаша, наречена "моя Любов"

Попитах те от какво е излята чашата,
от която пия щастие?
Не ми отговори!
Но аз знам!
Тя е сплав
от надежда
и вяра,
и искрена,
чиста Любов!
Наливай Кръчмарю,
разказвай ми приказки стари,
за минали-бъдещи дни,
за нечие щастие,
непопарено
от време, омраза, пари...
Наливай Приятелю,
танцувам за теб
по жаравата,
която наричам живот,
не очаквай от мен да се вричам!
Недей!
Аз не умея това!
Аз... просто обичам!


Наталия Иванова

"Непростимо си хубава
и плашиш мъжете.

Недостъпно си умна

и ги хвърляш във смут."-

туй ми каза една стара циганка.

"Ще теглиш, момиче,

ще влачиш хомот.

Прави се на глупава.

Играй на зависима!"

Не си познала!

Та аз съм орисана

да бъда и Слънцето

и сянката хрисима

на този, когото

избрах до живот!



Мадлен Алгафари

Имало едно време,
имало фантастични гори,

фантастични морета,

синьо-сребърни птици и един обезателно

малък мечтателен принц,

и един малък принц обезателно.

Извинете ме, принце, вий

сте жертва на известна граматика.

В нея няма фантастични гори,

фантастични морета,

синьо-сребърни птици и риби,

в нея никога не е имало...

имало едно време.

Но вий не тъгувайте.

Несъществуващите не тъгуват.

Съществуват огромни пространства,

съществуват огромни граматики,

дори съществуват огромни количества вино.

Но вий не тъгувайте, принце.

Винаги съществува

един бряг, който е фантастичен.



Ив.Пейчев

Пеперуда за мъжка душа



Когато мъжете проливат сълзи,
Бог, навярно ги гали отгоре:
казва –право е сине, знам че боли,
хлопай ,

ще ти отворят!

Има истински рани, от думи и камъни,
да изпишат със белег душата ти.
Възмъжава се само, ако си падал...
Изправи се, когато плачеш!

Мълчаливо ще стискаш на живота врата,
и ще слагаш над гробове цвете.
От потта си ще даваш на масата хляб
и любов, да го замесят.


И когато мъжете проливат сълзи,
бие житото люта градушка.
Мълчаливо с дланта си избърсват очи
и прогонват в душите си сушата.

sowhat

Празници



Над елова гора

небето е бунар

обърнат към висината

въздушно тяло е паднало

в тази дълбина

насилниците крият

свойте имена

вече блясъкът не е невинен

и приличат върховете на гората

на остатъци от химен.




Иван Лалич

Душата ти изтича през очите ти,
а после жадно ме изпиват.

Попиват устните сълзите ми.

А колко е несправедливо!

Готов си да умреш за мене.

Но мен душата ми е другаде.

А твоята за обич стене,

невиждаща света и другите.

Не се кълни "до смърт", "до гроб",

не говори за бъдеще, за "ние".

Душата ми за любовта на друг

като самотна оплаквачка вие.



Мадлен Алгафари