Есен за настроение



Така започва-

нечленоразделен вой

на нови граждани

и тежък стриптийз на дървета.

В приятелската блъсканица

мъже на ангели играят

и толкова е тихо,

че се чува

как блаженстващите в рая

безсмъртно псуват

и меда

и млякото

и праведността си.

Сред ресторантската омая

наздравици с Граали,

азиатска ръченица

напомня нещо пра-пра лудо,

щъркелите са деликатес-

десет сребърника порцията

и вино реколта-

трети ден от новата ера,

хубавата ни Елена

се отдава на Светия Дух,

троянците и другите

подсмърчат с пръст в уста,

но за отбиване на номера

си устройват някаква махленска война,

после колективно изпиват

хонорара на Омир

с мезе от луд мозък.

Психиатрите- навеки безработни-

си организират

приятелско надсвирване с уста.

И така-

Светият Дух си закопчава панталоните,

изчезва от всичко,

разпродава на марсианци иконите

с мисълта,

че чат-пат и той се свършва.



Мирослав Бърдаров

Критично

Не ти ли омръзна да лъжеш и себе си,
вкарала цвят във балон от сапун,
да пълниш с тъга празните делници,
хинин в малки парченца локум?

Не искаш ли да отвориш душата си,
да излезеш на светло, по широкия друм,
да покажеш другото лице на парата си,
да затъкнеш в сърцето напразния шум?

Не те ли боли от твойто предателство,
продало и най-ценното - своя живот,
по-лесно ли е с мнимо приятелство,
с фантазирана благост в измислен кивот?

Нима не разбираш?

Боли те от себе си и затова не намираш
ни бряг, ни заслон, ни капка покой,
пречупени витла на вятърна мелница,
безветреност празна в сивкав застой!




Наталия Иванова

Отлив


Пресипнаха сетивата и нервите
да крещят за свойто стъписване.
Лежахме с теб - недостоверни
писмена върху масата писмена.

После настъпваше отливът,
отливът...
Лъсваха бреговете тлъсти.
И изгнивах там гол и безпомощен,
безпаметен
и небръснат. Musketar

Още не мога да отмина очите ти

без студенината върху потната плът.

Нито внезапната самота

при спомена за вятъра.

Нито прегръдката на чашата

в пространството между камъка

и желанието.

Нито показателният знак,

който сочи пътя към спасението.

Ти какво си?

Твоята същност какво е?

Очите на останалите какво са?

Няма да се предам на камъка,

в който е издълбан

кръстът на отчаянието.

Дори похлупен от него ще крещя

срещу стихията на нечовешкото-

която сълзи в краищата на очите ти.



А.Методиев

Искаш ли да те обичам
Кажи искаш ли да те обичам
Не като опашка жадна за месо
За твойта плът
Кажи искаш ли да си мой ангел дори когато мяташ кал
Искаш ли да си ми муза
Вселени да разстилам аз пред теб
Във твоите крака
Можеш ли да бъдеш нежна
Да се отпуснеш и да чувстваш
Да бъдеш гола като бебе
Можеш ли да си го позволиш
Можеш ли да вярваш в мен
Тъй както аз във теб
Искаш ли да продължиш
Да плачеш и да страдаш
Да вярваш в пластмасовите богове
Да пълниш улиците с шум на хора
Да не е празен, призрачен града
Искаш ли да продължиш да си рисуваш
Да минаваш покрай мен с клепачи спуснати прегради
Искаш ли го оня там и той те пожела
Кръвта му искаш ли във теб
И плод да бъде във деца
Искаш ли да те обичам
Кажи ми искаш ли да те обичам
Не като част от пъстър антураж
Искаш ли да съм единствен
Една да си ми ти
Луната е изгряла
Хвърля причудливи сенки
Въпроси капят по асфалта
Сълзи на вайкащи се дами
А крачката ми тежка гази
И пита желаеш ли да продължа
Без теб



Момчил Шахъмов

+ + +

Сега, когато чувствата лежат като ками
с усещане за остри сънища, когато
предлунна тишина прокапва вън в тревата
и пътищата чакат съмване сами,
сега, когато мракът е измачкан от лъжи
и болките се блъскат в листа безадресно,
а рамките на стаята са страшно тесни
и разстоянието като грях тежи,
сега сред разсъблечените думи на деня,
когато приближаването идва дълго
разбрах -
за тебе просто съм била жена
и нищо друго,
нищо друго,
нищо друго.

Ива Ковачева

Нощта не трае никога без край -
а има-щом като го казвам
и щом като го потвърждавам-
в завършека на всяка скръб
един прозорец,
един отворен,осветен прозорец,
и винаги по някоя мечта
те чака будна,
желание и глад,които да задоволиш,
изпълнено със чисти пориви
сърце,
протегната ръка,отворена ръка,
загрижени очи,
един живот живота ти да сподели.


Пол Елюар

На теб жена


И тъй прекрасно виното

към мен приижда

като река от светлина

и виждам всичко

Ръцете на приятелите

свити в стоманени язви

Гърдите за които

думичка не трябва да обелвам

Макар че виждам вятърът

и грубите коси

които днес ги галят

Едно море

наречено живот

и много миди

грозно хвърлени върху брега

През тръпното неосъзнаване

на утрешното утре

Видения витаят между мен

и всичко богому

Очите трябваше да са до мен

а аз сънувам още близостта им

Очи които помнят своето желание

но мен са изоставили отдавна

Подобно сън зловещ

довеял спомени ненужни

Една подобна мрачина

обхваща ме когато си припомням имената

на всички нимфи в мен потънали

и мойте водорасли съкрушили

Ала все още някъде към другите

пространства

витаят моите желания

безгрешни вперени към утрешното утре

затихва бавно моето мечтание

за вековечна близост

и се отварят тежките врати

на вечното страдание

Защото трябваше да бъдеш тука

а те нямаше.



А. Методиев