Здравейте!
Искам да споделя мнението си за телевизионния сериал "Стъклен дом".Може съдържанието да е добро, но артистите играят не естественно.Ако се озвучава от дубльорите, които озвучават чуждите филми и са много добри,то тогава ще бъде добър и сериалът.Нашите актьори -озвучители са много добри.

Сериалът "Листопад" е озвучен много добре, естественно .Съдържанието е много близко до нашата действителност.Всеки намира себе си някъде там-във филма.

Каквито и недостатъци да има "Стъклен дом" все пак го предпочитам пред турските сериали.
И много харесвам Асен Блатечки

Ето и едно различно мнение.


Свещените сериални тайни



Сериалите изместиха риалититата и са новите свещени крави на българските телевизии. На мен дори леко ми настръхва косата, че и кожата, от рекламата, в която със заплашителен тон ни уведомяват, че ни очаква сезонът на БЪЛГАРСКИТЕ сериали, с БЪЛГАРСКИ истории, БЪЛГАРСКИ сюжети и т.н. Честно казано, моментално ми се доглежда някой турски сериал, но както и да е. По-смешното е какво се случи в ефира на
btv
миналата седмица, когато във всички възможни предавания бяха канени актьори от „Стъклен дом“ в чест на започващия днес нов сезон на сериала. Анонсите на гостуването им неизменно включваха изречението как ще разберем какво се случва в новите серии, след което гостът – Блатечки, Стефан Данаилов или Елена Петрова – заявяваше как договорът му забранява всъщност да ни разкаже какво се случва. И всеки се спасяваше както може. Блатечки лаконично каза, че с героя му Чарли се случват „много интересни неща“, а Елена Петрова, типично по женски, разтегли едни локуми как героите им се връщат „преродени, силни и обединени срещу всички останали“. Което не означава нищо, естествено. Ама тогава защо не си ги канят без да ни обещават, че ще разберем какво ще се случи. Защото НИЕ ВСИЧКИ ВЕЧЕ ЗНАЕМ, ЧЕ ТЕ НЯМА ДА КАЖАТ НИЩО. Освен това, тъй като лично аз гледам сериали не от вчера (имам си дори любим – бразилския „От обич“), като видях в
YouTube
как завършва „Забраненият плод“ това по никакъв начин не ме спря да го гледам. Защото когато си добър и силен, те гледат не защото ще ги изненадаш нечувано, а защото във всяка стъпка и реплика, във всеки епизод и във всеки поглед, зрителят открива нещо, което го вълнува. Или го открива, или не го открива. Да, обратите, динамиката, са много важни, но моето лично убеждение е, че българските сериали прекалено се концентрират върху това какво ще стане и загърбват важни неща като ритъм, акценти, силни реплики и стопроцентова достоверност на персонажите, на взаимоотношенията между тях и на химията между актьорите. Когато има страст, да не е само на думи, когато има омраза – да не са просто едни стиснати зъби и просъскани изречения. Защото аз, сериален зрител с немалък стаж и бих казала претръпнало око, вярвам на страстта между Бехлюл и Бихтер и не вярвам на тази между Камен и Боряна Касабова. И не съм предубедена към сериала само защото е български, не съм нихилистично настроена. Ето, вярвам на актьора Красимир Ранков, който играе Ставрев, шефа на охраната на Мола. Вярвам и на Бойко Кръстанов (Дани). Гледам ги в очите и им вярвам. Да обобщя – накарайте ни да ви вярваме, така ще ни изненадвате по-лесно и няма да са нужни чак толкова строго охранявани тайни.




Ирина Иванова